Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
— Точно така — усмихна се Тензин. — Библията твърди, че Земята е била сътворена едва на третия ден. Следователно, макар измерването да се основава на земни дни, Старият завет явно има предвид третия ден по вселенската скала, понеже през първите два дни Земята не е съществувала.
— Но кое служи за отправна точка при измерването? — попита иранката.
— Айнщайн се основа на едно предположение, свързано с теорията за Големия взрив: съществуването на остатъчна светлина от великия акт на Сътворението на Вселената. Всяка светлинна вълна би била едно тик от голямото тиктакане на Вселената. Вълните, които достигат до Земята, са «разтегнати» две запетая дванадесет части от милиона в сравнение със светлинните вълни, генерирани на Земята. Това означава, че на всеки милион земни секунди Слънцето губи две запетая дванадесет секунди. Въпросът е следният: ако Слънцето губи повече от две секунди по отношение на Земята, колко време губи цялата Вселена, която има много повече маса?
— Чакайте — реагира Ариана. — Доколкото знам, гравитацията на Вселената се мени във времето. Отначало, когато материята е била съсредоточена на едно място, гравитацията е била по-голяма, отколкото по-късно. Айнщайн взел ли е това предвид?
— Разбира се. — Будистът събра двете си ръце, сякаш месеше тесто. — Когато се родила Вселената, материята е била концентрирана. Това означава, че гравитационната сила отначало е била огромна и следователно времето е било много бавно. — Ръцете лека-полека се разделиха. — С разширяването на Вселената времето се е ускорявало, защото гравитационната сила започнала да намалява.
— А колко по-бавно е било времето преди? — настоя иранката.
— Милион милиона пъти — каза Тензин. — Това число е потвърдено от измерването на фоновото космическо лъчение.
— Но после започнало да се ускорява.
— Разбира се.
— В каква пропорция?
— Всяко удвояване на размерите на Вселената ускорявало времето с коефициент две.
— И какво се получава, като го пресметнем?
Бодхисатва разпери ръце.
— Нещо невероятно — възкликна той. — Първият библейски ден е продължил осем хиляди милиона години. Вторият отнел четири хиляди милиона, третият — две хиляди милиона, четвъртият — хиляда милиона, петият — петстотин милиона години, и шестият продължил двеста и петдесет милиона години.
— Всичко колко?
— Петнадесет хиляди милиона години.
Ариана остана вцепенена за миг, без да откъсва очи от стария будист.
— Петнадесет хиляди милиона години?
— Да.
— Но това е смайващо съвпадение!
Томаш се размърда на мястото си.
— Извинете — намеси се той. — Обяснете ми това. Какво толкова специално има в цифрата петнадесет хиляди милиона години?
Ариана го изгледа.
— Не разбираш ли, Томаш? Според Библията светът е започнал преди петнадесет хиляди милиона години.
— Е, и?
— Нали знаеш какви са днешните изчисления за възрастта на Вселената?
— Мм… не.
— Според научните данни Вселената е на възраст някъде между десет и петнадесет хиляди милиона години. Всъщност по последни изчисления възрастта на Вселената се приближава до петнадесет хиляди милиона. Например едно скорошно изследване на НАСА определя възрастта на Вселената съвсем близо до четиринадесет милиарда години.
— Хм — замислено каза Томаш. — Извънредно любопитно съвпадение.
Тензин наведе глава.
— Точно това си помисли и Айнщайн. Любопитно съвпадение. Толкова любопитно, че го подтикна да продължи с изчисленията. Тогава реши да сравни всеки библейски ден със събитията, станали по това време във Вселената.
— И какво излезе от това? — попита Ариана.
— О, нещо изключително интересно. — Будистът вдигна показалец. Първият библейски ден има осем хиляди милиона години. Започнал е преди петнадесет запетая седем хиляди милиона години и е завършил преди седем запетая седем хиляди милиона години. В Библията се казва, че в това време настанала светлина и били създадени небето и земята. И така, ние знаем, че това е времето на Големия взрив, когато е била сътворена материята. Появили се звездите и галактиките.
— Много добре — съгласи се Ариана. — И после?
— Вторият библейски ден продължил четири хиляди милиона години и завършил преди три, запетая седем хиляди милиона години. Четем в Библията, че Бог създал небосвода през този втори ден. Знаем, че по това време се появили Млечният път и Слънцето. С други думи, всичко, което виждаме на небосвода от земята, било създадено през този период.