Божията формула

— Кришнамурти е казал: медитацията не е средство за постигане на една цел; тя е колкото средство, толкова и цел.

— Какво искате да кажете с това?

— Че търсенето не е само средство за постигане на целта, то самото е цел. За да се стигне до истината, трябва да се измине пътят.

— Разбирам — каза Томаш. — За нещастие, поради причини, които не зависят от нас, пътят, който старейшините са изминали, е и цел на нашето дирене. Искаме да научим истината, но трябва също да опознаем пътя, който вие сте изминали, за да стигнете до истината.

Тензин се замисли за момент над отговора.

— Вие имате своите причини и аз трябва да се съобразя с тях — отстъпи той. — Както е казал Цай Кен Тан: в прекалено чистата вода няма риба. — Въздъхна, преди да продължи. — Приемам аргументите ви, че водата не може да е съвсем бистра, и ще ви разкрия всичко, което знам за проекта.

Двамата посетители размениха погледи, облекчени, че най-сетне щяха да се доберат до онова, което търсеха.

— При срещата си в Принстън с Айнщайн министър-председателят на Израел го предизвикал да докаже съществуването или несъществуването на Бог. Айнщайн му отвърнал, че било невъзможно да се докаже подобно нещо. Няколко дни по-късно обаче, за да се откъсне за малко от упорития труд в търсене на Единната теория, реши да ме разпита за отговорите, които източната мисъл дава на въпросите, свързани с Вселената. И той като вас изглеждаше шокиран от сходствата между написаното в свещените текстове и последните открития в областта на физиката и математиката. Бидейки евреин, той се зае да изучава Стария завет в търсене на подобни следи. Дали Библията не криеше научни истини? Дали древната мъдрост не криеше повече знания, отколкото се предполага? Дали мистицизмът не е сам по себе си по-голямо познание, отколкото се мисли?

Млъкна за момент, вглеждайки се в тях. После взе една книга, която лежеше до него, и я показа на гостите си.

— Предполагам, че познавате тази творба?

Томаш и Ариана разгледаха дебелия том, който старият будист държеше в ръцете си. Не бяха го забелязали досега и не можеха да прочетат заглавието.

— Не.

— Янбу ми го донесе, докато бяхте заети с тюкпата — поясни той. Отвори томчето, прелисти няколко страници и намери онова, което търсеше. — Книгата започва така — отбеляза той, докато се канеше да чете на висок глас. — «В начало Бог сътвори небето и земята — издекламира той. — А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.» — Вдигна глава. — Познавате ли този текст?

— Това е Библията.

— Началото на Стария завет, Битие. — Остави томчето в скута си. — Айнщайн страшно се запали точно по тази част на текста, най-вече заради една конкретна причина. Този откъс съвпада в основни линии с идеята за Големия взрив. — Прокашля се. — Трябва да знаете, че през 1951 г. идеята, че Вселената се е родила в резултат на огромна експлозия, не беше съвсем улегнала в умовете на учените. Големият взрив беше само една от многото хипотези, поставяна наравно с други възможности, като например тази за вечната Вселена. Но Айнщайн имаше много причини да приеме хипотезата за Големия взрив. От една страна, е откритието на Хъбъл, че галактиките се отдалечават една от друга, което показва, че преди са били заедно, сякаш са тръгнали от една и съща точка. От друга страна, е Парадоксът на Олберс, който е разрешим единствено ако допуснем, че Вселената не е вечна. И третата причина е Вторият закон натермодинамиката, според който Вселената върви към ентропия и следователно може да се предположи, че в един начален момент е имало максимално висока организация и енергия. И най-накрая, неговата собствена Теория на относителността, която изгражда образа на една динамична Вселена. И така, Големият взрив се вписва в картината с разширяващата се Вселена. Съществуваше, разбира се, проблемът, свързан с онази сила, която възпира свиването, дължащо се на гравитацията. За да го разреши, Айнщайн предположи съществуването на някаква непозната енергия, която той нарече «космологична константа». По-късно самият той се отказа от предположението си и дори заяви, че тази идея е била най-голямата грешка в живота му. Сега се установява, че Айнщайн е имал право и че наистина има непозната енергия, която противостои на гравитацията и предизвиква ускореното разширяване на Вселената. Вместо да я наричаме «космологична константа» обаче, ние я наричаме «тъмна енергия». — Огледа двамата си събеседници. — Следвате ли мисълта ми?