Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
— А второто условие?
— Аугущо ми каза, че приключил изследванията си. Открил друг начин да се докаже научно съществуването на Бог.
— Какъв?
Бодхисатва разтвори ръце с безпомощен жест.
— Не ми каза нищо повече. Съобщи ми, че е готов да го обяви публично, и ме помоли, когато научната общност се обърне към мен, да потвърдя, че съм бил свидетел на работата на Айнщайн върху този изключителен проект.
— А вие?
— Разбира се, че се съгласих. Той искаше от мен да кажа истината.
Настъпи тишина.
— Но какво е второто доказателство?
— Не знам.
Томаш погледна Ариана с опасение, че развръзката им се изплъзва.
— Има ли начин да узнаем?
— Да.
— Наистина ли?
— Не се ли досещате?
— Аз ли? Не.
— Нагарджуна е казал: взаимозависимостта е в основата на съществуванието и естеството на нещата; те са нищо сами по себе си.
— Какво искате да кажете с това?
Бодхисатва се усмихна.
— Аугущо имаше един асистент, на когото мисля, че се доверяваше.
— Професор Луиш Роша — уточни Томаш. — Познаваме се вече. Та какво за него?
— Той знае всичко.
XXXV
Опашката от пътници, които не бяха граждани на Европейския съюз, беше наистина огромна, но Томаш се надяваше да заобиколи проблема. Остави Ариана да чака и се приближи до гишетата на граничната полиция, опитвайки се да разбере дали задействаните преди заминаването им от Лхаса връзки щяха да доведат до резултат. Не намери човека, когото търсеше, и ядосан извади мобилния си телефон. Наложи се да изчака, докато апаратът намери мрежата, и тъкмо се канеше да набере номера, когато зърна едно познато лице да се подава иззад гишетата.
— Хай, Томаш — поздрави Грег Съливан. Изглеждаше спретнат и зализан, както обикновено, същински мормон. — Тук съм.
Томаш въздъхна с облекчение.
— Здрасти, Грег — възкликна с широка усмивка. — Уреди ли всичко?
Американецът махна на един нисичък мъж с тъмен мустак и заоблено коремче. Двамата прекрачиха митническата бариера и дойдоха при Томаш.
— Това е мистър Морейра, директор на Имиграционната служба на летището — каза Грег, представяйки непознатия.
Морейра премина директно на въпроса.
— Къде е тази госпожа? — попита той, хвърляйки изпитателен поглед към опашката от пътници, които не бяха граждани на Европейския съюз.
Томаш кимна с глава и Ариана излезе от редицата, присъединявайки се към тримата мъже. Представиха ги един на друг и Морейра ги изведе извън митническата зона. Спря пред вратата на кабинета си и покани иранката да влезе. Томаш понечи да я последва, но дребният мъж застана на пътя му.
— Първо трябва да разрешим бюрократичния въпрос с госпожата — каза той любезно, но твърдо. — Вие, господа, можете да изчакате тук.
Томаш остана на вратата и проследи с поглед Ариана, която седна в кабинета и започна да попълва един след друг документите, които Морейра ѝ подаваше.
— Всичко е под контрол — каза Грег. — Relax97.
— Надявам се да е така.
Американецът оправи червената си вратовръзка.
— Томаш, ще ми обясните ли какво всъщност става? — помоли той. — Когато се обадихте от Лхаса, признавам си, не разбрах добре някои неща.
— Не разбрахте, защото не ви казах всичко. Разговорът не е за телефон, нали разбирате?
— Да, естествено. И тъй, какво става?
— Оказва се, че всички търсим нещо, което не съществува.
— Нима? И какво е то?
— Формулата за евтина и лесна за производство атомна бомба. Такава формула не съществува.
— Не съществува? Какво говорите?
— Няма такава формула.
— Ами онзи ръкопис, който толкова притесняваше мистър Белами?
— Това е шифрован научен документ, в който Айнщайн доказва, че в Библията е описана историята на Вселената. И който може би съдържа доказателство за съществуването на Бог.
По лицето на Грег се изписа недоверие.
— Какво говорите?
— Говоря ви за Божията формула. Ръкописът на Айнщайн, с който иранците са се сдобили, не е никакъв документ за ядрени оръжия, както смятахме досега, а по-скоро текст, в който става въпрос за Бог и доказателствата за неговото съществуване, представени в Библията.
Американецът поклати глава, сякаш се опитваше да се отърси от някаква сънливост.
— Sorry, Томаш, но това ми се струва безсмислено. Значи Айнщайн е работил върху някакъв документ, за да каже, че Библията доказва съществуването на Бог? Но това може да ви каже което и да било хлапе от четвърти клас…
97
Спокойно (англ.). — Б.пр.