Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
— Не — отговори тибетецът. — Шифроването на тайната беше само първата от предпазните мерки. Айнщайн не искаше да рискува и като ни връчи ръкописа, ни накара да обещаем нещо. Документът да види бял свят само ако теорията за Големия взрив се потвърди и действително се открие реликтово космическо лъчение. Освен това поиска ние да продължим изследванията, за да докажем съществуването на Бога и по друг път.
— Друг път ли? Какъв път?
— Трябваше сами да го открием — отвърна Тензин. — Лао Дзъ е казал: когато един път стигне до края си, направи промяна, а след като се промениш, продължи напред.
— Какво ще рече това?
— Че аз и Аугущо тръгнахме по различни пътища, за да стигнем до едно и също място. След смъртта на Айнщайн аз се завърнах в Тибет и дойдох тук, в манастира «Ташилунпо», следвайки моя път към потвърждението на Божието съществуване. След цял живот в медитация достигнах светлината. Слях се с Дхармакая и станах бодхисатва.
— А професор Сиза?
— Аугущо взе ръкописа със себе си и също пое пътя на диренето на доказателство за съществуването на Бог.
— Какъв е този път?
— Пътят на Аугущо беше западната наука, разбира се. Пътят на физиката и математиката.
— А какво стана после?
Тензин се усмихна.
— Условията на Айнщайн за огласяването на ръкописа най-сетне бяха изпълнени.
— Какво по-точно имате предвид?
— Първата крачка беше направена десет години след смъртта на Айнщайн. През 1965 година двама американски астрофизици изпробвали съобщителна антена в Ню Джърси, когато се сблъскали с фонов шум, който идвал от всички точки на Вселената. Решили, че става въпрос за повреда в антената, но след като се свързали с учени от университета в Принстън, разбрали най-сетне какъв бил този фонов шум. Става въпрос за остатъчното лъчение, предсказано от теорията на Големия взрив, която Айнщайн използвал, за да изчисли възрастта на планетата. Този феномен, който днес наричаме «космическа фонова радиация», представлява уловени микровълни от първичната светлина във Вселената, достигнали до нас. Нещо като ехо от Големия взрив, което може да послужи и за космически часовник.
— Чувал съм вече за това — каза Томаш, досещайки се за историята. — Не е ли онзи шум, който се появява на телевизионния екран, когато не сме намерили никакъв канал?
— Да — потвърди тибетецът. — Една десета от този шум се дължи на фоновата космическа радиация.
— Значи с откриването на първичната светлина били създадени условия за публикуването на ръкописа…
— Не. Беше изпълнено само първото условие. Но не и второто.
— Откриването на друг начин да се докаже съществуването на Бог?
— Да. — Тензин постави ръка на гърдите. — Аз продължих своя път, следвайки свещения осмостепенен път на Буда, и изпълних това условие.
— А професор Сиза?
— Той продължи пътя си в Университета в Коимбра.
— И изпълни второто условие?
Бодхисатва изчака един момент, преди да отговори.
— Да — каза накрая.
Томаш и Ариана се наведоха напред, целите в слух.
— Извинете — каза историкът. — Твърдите, че професор Сиза е намерил друг начин за доказване на съществуването на Бог?
— Да.
— Но… как?
Тензин въздъхна.
— В началото на годината получих картичка от моя приятел Аугущо, с която ми съобщаваше новината. Каза ми, че най-сетне били изпълнени двете условия, които ни бяха поставени през 1955 г. от нашия наставник. Както можете да предположите, бях изключително радостен и веднага му отговорих, канейки го да дойде тук, за да сподели с мен голямата новина.
— Видях картичката — отбеляза Томаш. — Той дойде ли тук?
Старият тибетец протегна ръка и докосна дървото с дланта на ръката си.
— Да. Дойде в «Ташилунпо» и поседнахме точно тук, под това дърво.
— И?
— По отношение на първото условие се бяха появили допълнителни данни. Един сателит на НАСА, СОВЕ95, за измерване на фоновата космическа радиация в земната атмосфера установи през 1989 г., че има незначителни изменения на температурата в тази радиация, отговарящи на флуктуациите в плътността на материята, които обясняват раждането на звездите и галактиките. Космическата сонда WMAP96 изпраща от 2003 година насам нови данни за космическото микровълново лъчение, които ни предоставиха още по-подробни сведения за раждането на Вселената. Новата информация потвърди, че Вселената се е появила след рязко първоначално «раздуване» преди около четиринадесет милиарда години.
95
Cosmic Background Explorer (COBE) — Спътник за изследване на космическото фоново лъчение. — Б.р.
96
Wilkinson Microwave Anisotropy Probe (WMAP) — сонда «Уилкинсън» за изследване на анизотропията на космическото микровълново излъчване. — Б.р.