Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
— Голяма тайна ли? Каква тайна?
— Доказателството за съществуването на Бог.
— Какъв Бог? Дребнавият, ревнивият и суетният?
— Не. Истинският Бог. Силата на разума зад всичко това. Брахман, Дхармакая, Дао. Единното, което се проявява в множественото. Миналото и бъдещето, Алфа и Омега, ин и ян. Онзи, който има хиляди имена, но нито едно от тях не го назовава, защото е всички и всичко. Онзи, който носи дрехите на Шива и танцува космическия танц. Онзи, който е неизменен и в непрестанно движение, голям и малък, вечен и ефимерен, живот и смърт, всичко и нищо. — Махна с ръце, за да обгърне всичко наоколо. — Бог.
— Айнщайн е вярвал, че Старият завет крие доказателство за съществуването на Бога?
— Не.
Томаш го погледна объркан.
— Извинете, не разбирам. Нали Айнщайн смятал, че Библията крие тази тайна?
— Отначало мислеше така, вярно е.
— А после престанал да вярва в това, така ли?
— Не.
— Тогава?
— Вече не беше въпрос на вяра.
— Как така?
— Айнщайн откри това доказателство.
Настана кратка тишина, през което време Томаш осмисляше последствията от това разкритие.
— Открил е доказателството?
— Да.
— Доказателството за съществуването на Бог?
— Да.
— Сигурен ли сте?
— Абсолютно. Той откри формулата, на която се основава всичко. Формулата, която управлява Вселената, която дава смисъл на съществуването ѝ, която прави от Бог това, което Той е.
Томаш и Ариана се спогледаха. Иранката изглеждаше смаяна от чутото, но не каза нищо. Историкът отново се втренчи в стария тибетец.
— И къде се намира тази формула?
— В ръкописа.
— В Die Gottesformel?
— Да.
Томаш погледна Ариана. Жената повдигна рамене, сякаш искаше да каже, че не е намерила нищо подобно в документа.
— В коя част на ръкописа?
— Скрита е.
Историкът потърка брадичката си замислено.
— Но защо му е трябвало на Айнщайн да крие това? Ако той е открил доказателство за съществуването на Бог, най-естественото нещо, което би могъл да направи, е да го обяви на всеослушание? Защо му е трябвало да държи в тайна такова необикновено откритие?
Защото искаше да уточни още нещо.
— Какво да уточни?
Тензин пое дълбоко дъх.
— Този труд бе създаден между 1951 и 1955 г., годината, в която Айнщайн почина. Проблемът е, че наличието на фоново лъчение от Големия взрив по онова време беше само теоретично предположение, направено малко преди това, през 1948 година. Как можеше авторът на Теорията на относителността да заяви категорично, че шестте дни на Сътворението отговарят на петнадесетте хиляди милиона години съществуване на Вселената, след като изчисленията се основаваха на предсказанието за някакво остатъчно излъчване, което само по себе не беше нищо друго, освен академична хипотеза? В онези времена не съществуваха и толкова прецизни изчисления за възрастта на Вселената, с каквито разполагаме днес. Не забравяйте, от друга страна, че тогавашната научна общност поставяше теорията за Големия взрив наравно с Теорията за вечната Вселена. При това положение можеше ли Айнщайн да рискува своята репутация?
Томаш поклати утвърдително глава.
— Разбирам…
— Айнщайн реши, че не може да си позволи да изпадне в смешно положение и затова взе предпазни мерки. Най-напред описа тези открития в ръкописа, наречен Die Gottesformel. Опасявайки се, че документът може да попадне в неподходящи ръце, той предвидливо го шифрова, така че да не позволи на друг, освен на мен и на Аугущо, да го разбере. Като допълнително предпазно средство използва двоен шифър, за да скрие самото доказателство за съществуването на Бог.
— Двоен шифър ли?
— Да.
— И какъв е ключът?
Тензин поклати глава.
— Не знам — каза. — Знам само, че първият ключ е свързан с името му.
— С името на Айнщайн?
— Да.
— Хм — прошепна Томаш, замисляйки се над тази информация. — Ще трябва внимателно да проуча това. — Взря се в тибетеца отново. — И къде е това шифровано послание? Онзи ребус, написан в края на ръкописа ли?
— Да.
— Онова място, където се казва виж знака и някакви букви?
— Точно това.
— Шест букви, разделени на две групи, започващи с удивителен знак — спомни си Ариана. — Ya ovqo.
— Сигурно е това — допусна Тензин. — Не помня точно, както можете да предположите. Минаха много години.
— Разбирам — каза Томаш. — Значи това са мерките, които е взел?