Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
— Интересно. А третият ден?
— Третият библейски ден отговаря на период от две хиляди милиона години, който приключил преди едно запетая седем хиляди милиона години. Това е времето, когато се формирали сушата и морето, когато се появили растенията. Научните данни сочат, че Земята изстинала през този период и се появила водата, след което веднага се зародили бактериите и морската растителност, по-точно водораслите. Четвъртият библейски ден продължил хиляда милиона години и завършил преди седемстотин и петдесет милиона години. Библията казва, че през този четвърти ден се появили светилата на небосвода, а именно Слънцето, Луната и звездите.
— Чакайте малко — прекъсна го Томаш. — Нали Слънцето и звездите се появили на втория ден?
— Да — съгласи се Тензин. — Но все още не са били видими.
— Как така не са били видими? Не схващам…
— Слънцето и звездите от Млечния път се появили през втория библейски ден, преди около седем хиляди милиона години, но не били видими от Земята. Библията казва, че станали видими на четвъртия ден. И така, четвъртият ден отговаря на периода, в който атмосферата на Земята добила прозрачност и небето станало видимо. Отговаря също и на периода, в който започнал процесът на фотосинтеза, при който се отделя кислород в атмосферата.
— Разбирам.
Тензин взе огромния том, който лежеше до него, и прегледа началните страници.
— Петият библейски ден продължил петстотин милиона години и завършил преди двеста и петдесет милиона години. — Посочи един ред от текста. — Ето тук пише, че в този пети ден Бог рекъл: «Да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд». — Погледна към двамата гости. — Както посочват геологичните и биологическите изследвания, през този период се появили многоклетъчните животни, всички морски твари и първите птици.
— Невероятно.
— И стигаме до шестия библейски ден, започнал преди двеста и петдесет милиона години. — Тибетецът посочи няколко реда по-надолу. — «И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини и земни зверове според рода им». И по-нататък: «След това рече Бог: да сътворим човек». — Вдигна глава. — Интересно, нали?
— Но животните съществуват отпреди двеста и петдесет милиона години — отбеляза Ариана.
— Разбира се, че съществуват — съгласи се Тензин. — Но не тези животни.
— Какво искате да кажете с това?
Бодхисатва впи очи в Ариана.
— Ще ми отговорите ли на един въпрос? От гледна точка на биологията знаете ли какво точно се е случило преди двеста и петдесет милиона години?
— Ами… изчезнали са много видове, нали?
— Абсолютно вярно — прошепна тибетецът. — Преди двеста и петдесет милиона години изчезнали повечето от видовете, за които се знае, че са съществували — масовото унищожение в края на пермския период. По неизвестни причини, според някои хипотези в резултат на удар с голямо небесно тяло, изчезнали около 95 процента от съществуващите видове. Унищожена била една трета от насекомите, което е единственото по рода си масово измиране на насекоми. Пермското изчезване на видовете придобило мащабите на тотално изтребление на живота на Земята. Този катаклизъм се случва точно преди двеста и петдесет милиона години. Любопитно, но това съвпада с началото на шестия библейски ден. — Остави идеята да улегне. — След това масово унищожение на видове Земята отново била населена. — Хвърли бегъл поглед към отворената книга. — Обръщали ли сте внимание на това: споменаването на влечугите в Библията е «според рода им»?
— Дали не става дума за динозаврите?
— Така изглежда, нали? Така или иначе периодът съвпада. Вижте и това — накрая се появява човекът. Тоест, накрая на еволюционната верига.
— Да, смайващо е — сподели Ариана. — Но означава ли, че е имало Сътворение, а не еволюция?
— Глупости! — отвърна Тензин. — Разбира се, че е имало еволюция. Но интересното е, че в това изследване на Айнщайн хронологията на библейската история на Вселената съвпада с научната история.
Томаш се прокашля.
— Значи такова е съдържанието на ръкописа на Айнщайн?
— Да.
— С други думи, той е смятал, че Библията е права…
Бодхисатва поклати глава.
— Не съвсем.
— Не? Тогава?
— Айнщайн не вярваше в Бога от Библията, не вярваше в съществуването на дребнав, ревнив и суетен Бог, който изисква сляпо подчинение и вярност. Той смяташе, че библейският Бог е човешко творение. Но в същото време стигна до заключението, че древната мъдрост крие дълбоки истини, и започна да вярва, че Старият завет крие голяма тайна.