Поглед в мрака

— Умерена доза инициативност е позволена на мерсерите, генерале, известна самостоятелност в начина, по който изпълняваме дадените ни заповеди.

Кратката пауза, която последва, подсказа на Салма, че лъжата, тази дръзка и стопроцентова лъжа, е пуснала корени. Малкан очевидно беше чувал за мерсерите и несъмнено ги мислеше за федералния вариант на Рекеф.

— Е, може би трябва да пратя главата ти на вашия монарх тогава, като неоспоримо доказателство за провала на плановете му — заяви Малкан и ако не беше паузата отпреди малко, думите му биха прозвучали с нужната самоувереност.

— И какъв е този провал? — попита Салма.

— Твоята Равнинска чет вече не съществува. Дадохте огромни жертви, а оцелелите се пръснаха по вятъра — отвърна Малкан. Салма разбра, че е трепнал, видя реакцията си отразена в очите на другия мъж. — Самият ти си пленник, чиято съдба е в моите ръце. Мога да те убия, да те предам на роботърговците или да те пратя на Императора като трофей. Ти се провали.

— Но вие говорехте за монарха, а не за мен — възрази Салма. Постара се гласът му да звучи спокойно с надеждата, че Малкан сам ще добави черните краски в картинката. — Защитата на Равнините от имперската агресия не е задача, която да се повери в ръцете само на един човек.

Малкан направи още една пауза, съвсем кратка, която Салма не пропусна да забележи. Мисълта за още десет, за още двайсет мерсери, които са се внедрили в Равнините и мобилизират парцаливи армии като неговата… тактическите последствия се разгръщаха в главата на генерала.

„Друго едва ли ще постигна, но поне самочувствието му мога да пропукам.“ Не му бяха останали други оръжия освен думите. И той нямаше намерение да ги пести.

— Е, ние тепърва ще те разпитаме подробно за евентуалните ти съратници — заяви Малкан. — Понеже си от Федерацията, едва ли познаваш нашите методи на разпит, но скоро ще се запознаеш с тях отблизо, уверявам те.

Земята под краката на Салма се раздвижи едва доловимо, толкова леко, че тънките подметки на кожените му обувки погълнаха почти докрай потрепването. Генералът със сигурност не беше усетил нищо през дебелите подметки на бронираните си ботуши. Салма раздвижи пръсти зад гърба си.

— Генерале?

— Имаш още някоя смътна заплаха за десерт? — вдигна вежди Малкан.

Шиповете на палците му се появиха и Салма ги заби във въжетата около китките си. Ъгълът беше неудобен, но той натисна решително.

— Забравяте две неща.

— Забравям, казваш? — възкликна раздразнено Малкан, но кратката пауза се появи отново. — И какви са те?

— Ще трябва да ги откриете сам — каза Салма, образ и подобие на тайнственото водно конче, а когато генералът даде знак на войниците да го изведат, съсредоточи цялата си сила в ръцете, китките и палците си… и натисна.