Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
— Тогава какво? — недоумяваше Джонатан.
— Не мога да ти кажа…
— Ти, Блиц и Хофман сте продавали на Иран съоръжения за обогатяване на уран. Джин смяташе, че го правите, с цел да предизвикате война. Обясни ми, че сме направили грешка с нахлуването си в Ирак без убедително доказателство, че разполагат с оръжия за масово унищожение, и се съмнява, че ще я повторим.
— Парвез ти каза всичко това, така ли? Дано се пържи в ада навеки!
— Така ли се говори за човек, с когото си се чукала?
— Майната ти, Джонатан! Не е честно! — ядоса се Ема.
— Така ли? Ти си ме лъгала цели осем години. Преструвала си се на моя съпруга. Така че не ми говори за честност!
— Аз съм твоя съпруга.
— Възможно ли е това, след като дори не знам името ти?
Ема извърна поглед встрани. Ако Джонатан бе очаквал от нея да пророни сълза, остана разочарован. Лицето й не трепна.
— Е? — попита той. — Така ли е? Наистина ли искате да предизвикате война?
— Опитваме се да я спрем.
— Като раздавате ядрено оръжие?
— Само ускоряваме нещата, за да можем да контролираме развитието им. Снабдяваме Иран с технологията, които изгарят от желание да притежават, а после обявяваме на света с какво се занимават. Изпреварваме събитията. Не можем да си позволим да ни заварят неподготвени. Вече не. Нещо повече, тук не става въпрос за война, а за въздушна операция.
— И това трябва да ме накара да се почувствам по-добре, така ли?
— Не бъди толкова наивен — изгледа го снизходително Ема. — Има хора, които просто не бива да разполагат с ядрено оръжие. Ако Иран се сдобие с такова, можеш чистосърдечно да се обзаложиш, че истински лошите момчета ще побързат да направят същото. Ето в това е цялата работа.
— И какво ще стане, когато решат да ги използват?
— С кое какво ще стане? — попита Ема. — Ние им дадохме оборудване, за да си обогатят малко уран. Сега ще им го вземем.
— Джин каза, че имат крилати ракети. Ако някой реши да атакува обектите им за обогатяване на уран, няма да се поколебаят да ги използват. Президентът им планира да обяви това пред целия свят другата седмица.
— Джин лъже — заяви Ема със същата неподправена увереност, но лицето й пребледня. — Иран няма никакви крилати ракети.
— Нарече ги КН-55. Каза, че са се сдобили с четири такива преди около година и ги държат във военната база Каршун в Персийския залив.
— Това е невъзможно. Занасял те е.
— Готови ли сте да поемете този риск? Ако Съединените щати или Израел бомбардират Иран, моллите в Техеран веднага ще се обърнат и ще нападнат Йерусалим и саудитските нефтени полета. Какво смяташ, че ще се случи тогава?
— Господи — намръщи се Ема и стисна зъби. — КН-55? Сигурен ли си?
— Знаеш ли какво представляват?
— Руснаците ги наричат „Гранат“. Това е далекобойна дозвукова крилата ракета, способна да носи ядрена бойна глава. Стара е като света и навигационната й система е отживяла времето си, но работи.
Джонатан я изслуша мълчаливо.
— Каза ми, че има изненада за мен, когато се видяхме в Давос — рече тя. — Двуличник.
Джонатан усети, че е докоснал оголен нерв.
— Щом си толкова самоуверена, защо реши да изчезнеш?
— Самоуверена? Божичко, наистина ли така смяташ? — Ема обърна поглед към него. — Знаеш ли какво е „търтей“?
— Имам някаква представа. Едно от ония летателни устройства, които се управляват дистанционно и правят снимки. Наясно съм, че могат и да обстрелват с ракети.
— В момента в Швейцария има едно подобно устройство и го подготвят да атакува. Не се предполагаше да знам за това, но Блиц се изпусна. Той беше мой наставник, единственият, който имаше поглед върху цялостната картина. Каза ми, че това ще е най-важното нещо, което някога сме правили. Личната мисия на шефа.
— Искаш да кажеш, че ти и твоите хора — Дивизията — планирате да унищожите някого с този „търтей“? — погледна я невярващо Джонатан.
— Не някого, а нещо — обясни Ема. — Пътнически самолет.
— Ще го свалят тук? В Швейцария? Господи, трябва да уведомим полицията.
— Те вече знаят. Поне някои от тях. Мъжът, който се опитваше да те спре в Давос, води разследването. Казва се Маркус Фон Даникен. Оглавява Службата за анализи и сигурност — швейцарското контраразузнаване. Той е убеден, че ти стоиш зад този заговор.