Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Заслуша се в няколко разговора, докато най-после в един от тях долови английска реч и наостри уши.
— Тъкмо тръгваме. Готово ли е всичко?
Веднага разпозна дрезгавия носов изговор на Остин.
— Готови сме, сър — отговориха му. — Стоим и чакаме.
— Пристигам след половин час.
Разговорът приключи. Палумбо проследи GPS координатите на прихванатото съобщение. Червената точка върху картата на Цюрих сочеше, че изходящото обаждане идваше от Зеещрасе 47, адресът на американското консулство. Другата страна в разговора се намираше в Глатбруг, градче недалеч от Цюрих. Най-интересното в случая беше местонахождението на другата червена точка — на стотина метра от най-южната страна на летището в Цюрих…
Палумбо вдигна поглед към огледалото за обратно виждане и забеляза мъжете, които излизаха един по един от сградата и се качваха в паркираните отпред мерцедеси. Посещението на директора на Секретната служба за военно разузнаване беше приключило. Автомобилите потеглиха и профучаха покрай Палумбо. Нямаше намерение да ги следва по натоварените еднопосочни улици на непознатия европейски град. Или щеше да ги изгуби от погледа си, или те щяха да го забележат. Остави лаптопа на седалката до себе си и запали двигателя. Знаеше точно накъде се е запътил Остин. Проблемът не касаеше стратегията, а изпълнението. Палумбо трябваше да пристигне там пръв.
Натисна газта и се понесе по улиците. Заобикаляше трамваи, минаваше на жълто по светофарите, вдигна 180 километра в час на магистралата. Междувременно слушаше непрекъснатите разговори, провеждани от телефона на Остин. Повечето се отнасяха до служебните проблеми на военните аташета под негово командване.
Други обаче звучаха твърде потайно. Не се изговаряха имена. Само поредици от абревиатури и откъслечни фрази като „затваряне на достъпа до командния център“, „местене в главния обект“ и най-страшното — „гостът се движи навреме“.
Палумбо пристигна в Глатбруг за осемнайсет минути. Лесно откри адреса. Намираше се в потънал в зеленина тих жилищен квартал с отстоящи на двайсетина метра една от друга къщи. Паркира в края на редицата от непретенциозни автомобили. Още не бе изгасил двигателя, когато в огледалото за обратно виждане забеляза приближаващия се мерцедес с дипломатически номера. Само единия, както и предполагаше. Остин бе освободил охраната си. В момента действаше като командир на „Дивизията“.
Докато автомобилът минаваше покрай него, Палумбо успя да зърне мъжа на задната седалка. Имаше прошарена коса, аристократичен профил, прекалено опъната кожа на лицето, набраздена и неестествено лъскава.
Белезите от изгаряния. Неговият знак на честта.
Палумбо потегли след Остин. Мерцедесът свърна по алея за автомобили стотина метра по-нататък. Палумбо спря зад него и блокира пътя му за изход. Измъкна се светкавично от колата си, втурна се към шофьорската врата и долепи до прозореца полицейска значка. Беше фалшива, но успя да си спечели няколко секунди.
Шофьорът отвори вратата и вдигна послушно ръце. Палумбо го издърпа навън и опря електрошоковия пистолет във врата му. Десетте хиляди волта превърнаха коленете на шофьора в желе и той се свлече в безсъзнание на земята. Палумбо седна на мястото му и затръшна вратата.
— Кой, по дяволите, си ти? — попита Джон Остин.
Палумбо нямаше време за излишни обяснения.
— Всичко свърши — каза той. — Прекратяваме тази операция незабавно.
— Какви ми ги говориш?
Палумбо пусна електрошоковия пистолет и извади валтера от сакото си.
— Кой самолет е мишената ви? — настоятелно попита той.
— Нямам представа кой си, но се надявам да имаш дяволски добро оправдание за това, че нападна шофьора ми.
— Кой полет смятате да атакувате?
— Разкарай се веднага от колата ми!
Палумбо заби пръста си в кухината между челюстта и ухото на Остин и натисна силно. Устата на генерала замръзна в безмълвен вик. Усещането от хватката наподобяваше забиването на сабя в мозъка.