Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Палумбо знаеше цялата му биография.
Джон Остин завършил с отличие Военновъздушната академия, випуск 1967 година, преминал обучение за пилот на реактивен самолет и изпратен във Виетнам, където взел участие в 120 въздушни атаки с „Фантом Ф-4“ и свалил девет северновиетнамски изтребителя „МиГ“. Благодарение на войната станал герой с чин майор още преди да навърши трийсет години.
Но и той имаше тъмни страни в миналото си. Разказваха, че когато не летял, гуляел. Нощ след нощ водел пилотската дружина из най-покварените сайгонски дупки, пиели до припадък и чукали всичко, което се изпречело пред погледа им. Нарекли се „Рейнджърите на Остин“, в чест на отряд мародери с подобно име от Втората световна война. Носела се мълва и за използване на наркотици, за изнасилвания, та дори и за едно убийство. Ала всички тези слухове били потулени. Никой не смеел да опетни по какъвто и да било начин ореола на героя.
Дошла 1979 година, а с нея и кризата със заложниците в Иран. Остин бил идеален за екипа, сформиран от полковник Чарли Бекуит. След войната Остин работел като инструктор и пилот-изпитател. Веднага се прехвърлил към огромните транспортни „Херкулес С-130“, които трябвало да превозят командосите в иранската пустиня. Този път късметът му изневерил. Получил ужасяващи изгаряния в инцидента, отнел живота на осем военнослужещи и се завърнал от пустинята коренно променен. Отказал да излезе в пенсия и положил всички усилия да възстанови здравето си и да стане директор на новосформираната военна част за специални операции в авиобазата Макдил в Тампа, Флорида. Приел, че оцеляването му се дължи на чудо, и отдал живота си на Исус.
Наместо шумни гуляи, Остин започнал да организира в дома си сбирки за молитви и четене на Библията. Всеки вторник и петък вечер домът на Остин на улица Ориндж Лейн се изпълвал с грешници — военнослужещи от всякакви чинове, стремящи се към светкавично повишение и слава. Остин бързо се заобиколил с верни — „сервилни“, според някои — офицерски кадри, разпръснати из четирите вида военни сили. Нарекли се „Рейнджърите на Остин“, също както преди, но този път проповядвали словото на Христос и агресивните политически възгледи на своя създател и съмишленик. Америка бе градът на хълма, маякът на демокрацията в световен мащаб. А Израел — нейният най-близък съюзник, сгушен на топло под крилото й.
Остин се издигал с шеметна скорост. На четиридесет вече бил полковник, на четиридесет и три — бригаден генерал; получил втора звезда преди четиридесет и шестия си рожден ден. Появявал се редом с най-известните евангелисти в страната в сутрешните неделни телевизионни програми. Наричали го Божия воин и Пилота на Исус. Превърнал се в лицето на Вярата.
Тогава кариерата му някак замряла. Така и не получил нито трета звезда, нито командване на дивизия, които обикновено вървели в комплект. Спрял да се появява по телевизията. Преместил се да живее в Пентагона, както изисквал постът му на директор на Секретната служба за военно разузнаване — прът в колелата за професионалното му развитие, — и сякаш потънал вдън земя. Но вътре във въоръжените сили присъствието му все още се усещало.
Стотици членове на „Рейнджърите на Остин“ станали генерали в армията и адмирали във флота и все още му били верни.
Точно тогава, осъзна Палумбо, Остин е създал „Дивизията“. Омръзнало му е да следва чужди заповеди и е решил да издава свои собствени.
Палумбо се отдалечи на стотина метра от консулството и когато намери свободно място за паркиране, си каза, че късметът му се е усмихнал. Трескаво търсеше дребни знаци в уверение на това, че не е подложил на риск работата и семейството си напразно.
Зае мястото на паркинга и сложи работната си чанта в скута си. Вътре имаше два мобилни телефона, електрошоков пистолет и подслушвателно устройство за мобилни телефонни разговори, маскирано като лаптоп. Включи уреда за подслушване и го настрои на честота за търсене на номера, започващи с 455 — за телефоните на персонала и гостите на американското консулство.
Проследяването на Джон Остин се оказа лесна задача. Като всеки добър шпионин, и той живееше с маскировката си. Генерал-майор и директор на Секретната служба за военно разузнаване — такъв човек не можеше да запази в тайна местопребиваването си. Едно обаждане от кабинета на Палумбо в ЦРУ до кабинета на Остин в Пентагона бе достатъчно, за да стане ясно, че Остин е на обиколка из западноевропейските столици за срещи с военните аташета, намиращи се под негово ръководство. В началото на седмицата бе направил посещение в посолството в Берн и две кратки пътувания до Париж и Рим. За 2:00 часа следобед в петък програмата му предвиждаше визита на американското консулство в Цюрих. Фактът, че военните аташета не се назначаваха в консулствата, явно бе убягнал на всеки, с изключение на Палумбо. Знаеше, че посещението на Остин в Цюрих се дължи на специална причина и тази причина е „търтеят“. Освен това беше наясно, че обратният полет на Остин за Щатите е насрочен за следващата сутрин. Това, което ужасяваше Палумбо, бе именно начинът, по който той планираше да уплътни часовете преди заминаването си.