Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

— Прочетох във вестника — обясни американецът. — Споменати бяха името на младоженката и църквата, но не пишеше къде живеят.

— Обсъдихме двамата как да постъпим. Франк настояваше да обясним откровено всичко, но мен толкова ме беше срам, че ми се искаше да потъна вдън земя и да не се покажа повече. Само драснах няколко думи на татко, че съм жива. Цялата се смразявах, като си представях всичките тия лордове и лейди как ме чакат да се върна, насядали около масата. Франк ми взе булчинските дрехи, сви ги на вързоп и ги хвърли някъде, за да не ни проследят. Сигурно утре щяхме да заминем за Париж, но ето че тази вечер се появи любезният господин Холмс, макар че не мога да си обясня как е успял да ни намери. Беше много убедителен и мил и съвсем ясно ми доказа, че не съм права, че Франк е прав и че сами себе си обвиняваме, като се крием. После ни предложи да поговорим с лорд Сент Саймън насаме и ние веднага дойдохме тук. Вече знаете всичко, Робърт. Много съжалявам, че ви причиних толкова огорчения, и ми се иска да вярвам, че не мислите нищо лошо за мен.

По време на този продължителен разказ лордът остана в застиналата си поза със свъсени вежди и присвити устни.

— Извинете — проговори той, — но нямам обичай да обсъждам най-съкровените си чувства публично.

— Значи не искате да ми простите! Не искате да ми стиснете ръката на раздяла?

— Защо не, ако това ще ви достави удоволствие — и той студено пое протегнатата му длан.

— Надявам се, че ще похапнете с нас — покани го Холмс.

— Искате твърде много от мен — отвърна лордът. — Принуден съм да се примиря със станалото, но би било прекалено да се очаква от мен да съм радостен по този повод. Позволете ми да пожелая приятна вечер на всички — и той с поклон напусна стаята.