Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классические детективы » Шерлок Холмс (Том 1) [bg]
Шерлок Холмс (Том 1) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

Электронная книга - «Шерлок Холмс (Том 1) [bg]». Краткое содержание книги:

Щом отстраниш невъзможното, то това, което остане, колкото и невероятно да изглежда, трябва да е истина. Шерлок Холмс
1 ... 140 141 142 143 144 145 146 147 148 ... 217
Перейти на страницу:

— Случаят излезе много интересен — отбеляза Холмс, когато гостите си отидоха, — защото ясно показа колко просто е понякога обяснението за съвсем загадъчни на пръв поглед неща. Няма нищо по-естествено от събитията, разказани от госпожа Моултън, и нищо по-необяснимо от същите събития, предадени например от господин Лестрейд.

— И ти през цялото време беше наясно с истината?

— От самото начало две неща се набиваха в очи. Първо — че младоженката с желание отива да се венчае и, второ — че само няколко минути след завръщането си у дома внезапно се е разкаяла за съгласието си. Явно нещо се бе случило сутринта, предизвиквайки толкова решителна промяна. Какво би могло да бъде? Не е говорила насаме с никого, защото през цялото време е била с младоженеца. Дали не бе видяла някого? В такъв случай той несъмнено е бил американец, понеже тя съвсем отскоро е в Англия и едва ли някой е могъл да придобие над нея такова влияние, че след като го види, изцяло да промени намеренията си. Както сам разбираш, чрез изключване стигаме до заключението, че е американец. Кой може да бъде този американец и защо има над нея толкова силно влияние? Бил й е или любовник, или съпруг. Знаех, че е израсла сред сурови хора в извънредни обстоятелства. Стигнах до заключението си още преди посещението на лорд Сент Саймън. Когато той ни разказа за господина, седнал на пейката, за ненадейната промяна у младоженката, за изпускането на букета — изпитан начин за предаване на писъмце, за разговора с прислужничката и съвсем недвусмисленото намерение да „отреже пеша“, работата ми стана напълно ясна. Тя е избягала с мъж, любовник или съпруг. По-вероятно съпруг.

— А как ги намери?

— Нямаше да е никак лесно, ако в ръцете на нашия приятел Лестрейд не бе попаднало скъпоценно сведение, чието значение той не разбра. Инициалите бяха важни, разбира се, но още по-важно бе да научим, че Моултън е отседнал в един от най-добрите лондонски хотели.

— Как обаче узна това?

— По цените. Осем шилинга за стая и осем пенса за чаша порто се плаща само в най-луксозните лондонски хотели, които не са много на брой. Във втория, на улица „Нортъмбърланд“, ми казаха, че господин Моултън, джентълмен от Америка, е напуснал предния ден. Надникнах в счетоводния тефтер и открих вписани същите суми като на сметката. Той заръчал писмата му да се препращат на адрес „Гордън скуеър“ 226. Имах късмета да заваря влюбените вкъщи. Споделих с тях един бащински съвет, доказах им, че е хиляди пъти за предпочитане да обявят положението си пред обществото и по-специално пред лорд Сент Саймън. Поканих ги тук, за да поприказват с него. Както видя, яви се и той.

— Да, но резултатът от срещата не може да се нарече сполучлив. И не може да се каже, че лорд Сент Саймън бе много любезен.

— Е, Уотсън — усмихна се Холмс, — кой знае дали и ти щеше да си особено любезен, ако след притесненията покрай годежа и женитбата ненадейно ти се наложи да се откажеш и от жената, и от парите й. Мисля, че не бива да сме много сурови към лорд Сент Саймън, ами да благодарим на небесата, че не сме изпадали в положение като неговото. Дръпни си сега стола и ми подай цигулката. Остава ни да решим една-единствена задача — как да завършим тази унила есенна вечер.

Артър Конан Дойл

Бериловата диадема

— Холмс — казах аз, както си стоях една сутрин до прозореца и гледах надолу към улицата, — ето и някакъв луд. Колко тъжно, че роднините му са го оставили да излиза сам.

Приятелят ми се надигна лениво от фотьойла и надзърна през рамото ми, мушнал ръце в джобовете на халата си. Беше светла и мразовита февруарска утрин, навалелият предния ден дълбок сняг още застилаше земята, ярко блещукайки в лъчите на зимното слънце. По средата на улица „Бейкър“ минаващите каруци и екипажи го бяха изорали в ронлив кафяв коловоз, ала от двете му страни и по високо натрупаните бордюри на тротоарите бе все така бял, сякаш току-що бе паднал. Сивият плочник беше почистен и изстърган, но оставаше опасно хлъзгав, така че се забелязваха по-малко минувачи от обикновено. Всъщност откъм станцията на метрото не се виждаше жива душа освен онзи единствен господин, чието ексцентрично поведение бе привлякло вниманието ми.

Беше някъде към петдесетте, висок, достолепен и внушителен, с едро, остро изсечено лице и властна осанка. Дрехите му бяха скъпи, без да бият на очи — черен редингот, лъскава шапка, спретнати кафяви гети и добре скроен перленосив панталон. Ала действията му най-нелепо се разминаваха с достойнството на облеклото и чертите му, тъй като тичаше с всички сили, позволявайки си от време на време по някой малък подскок, като изтощен до крайност човек, несвикнал да натоварва особено краката си. Същевременно размахваше ръце, клатеше глава и кривеше лице в най-невероятни гърчове.

1 ... 140 141 142 143 144 145 146 147 148 ... 217
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)