Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

— О! — възкликна моят приятел, изпускайки кръгчета синкав дим. — Извадили сте тези неща от дъното на Серпентината?

— Не, извадил ги е пазачът. Плували са във водата. Дрехите са разпознати като нейни и си помислих, че тялото едва ли е далеч.

— Ако се придържаме към това блестящото умозаключение, тялото на човека би трябвало винаги да е недалеч от гардероба му! Кажете ми, моля, какво всъщност се надявате да откриете?

— Доказателства за вината на Флора Милър.

— Извънредно трудно ще ви е.

— Така ли мислите? — възкликна Лестрейд. — Аз пък мисля, Холмс, че сте твърде далеч от практиката с вашите дедукции и сравнения. За две минути допуснахте две грешки. В тази дреха има улика против Флора Милър.

— Каква?

— Роклята има джоб. В джоба се намери калъфка за визитни картички, а в калъфката — картонче, на което пише: „Когато това тук свърши, ще се срещнем. Ще те повикам. Ф. Х. М.“ Моето предположение е, че Флора Милър е примамила лейди Сент Саймън и с помощта на съучастници я е скрила някъде. Докато е ставала разправията пред входа, е успяла да пъхне в ръцете й тази собственоръчно подписана бележка, за да я повика.

— Отлично, Лестрейд — със смях каза Холмс. — Извънредно тънка проницателност сте проявили. Покажете ми бележката — той пое небрежно листчето, но изведнъж вниманието му се изостри и се чу доволно възклицание: — Да, това наистина е много важно.

— О, така ли?

— Извънредно важно. Поздравявам ви.

Лестрейд се изправи сияещ и се наведе над бележката.

— Но какво е това? Та вие я гледате от опаката страна!

— Напротив, за мен тя е лицевата.

— Лицевата! Вие сте луд. Тия драсканици с молив!

— Това е част от сметка в хотел, която живо ни интересува.

— Но в нея няма нищо. Нали я прочетох — извика Лестрейд. — „4. окт.: нощувка 8 шил., закуска 2 шил. и 6, коктейл 1 шил., закуска 2 шил. и 8, чаша шери 8 п.“ Не виждам нищо тук.

— Вярвам ви. Е, и писъмцето е много важно, особено подписът, така че още веднъж ви поздравявам.

— Вече изгубих доста време — каза Лестрейд. — Според мен най-важното е да се действа, а не да се теоретизира пред камината. Довиждане, господин Холмс. Ще видим кой ще разреши загадката.

Той събра нещата, напъха ги в чантата и тръгна към вратата.

— Позволете да ви кажа още нещо, Лестрейд — обади се проточено Холмс. — Лейди Сент Саймън е просто мит. Няма такова лице и не е имало.

Лестрейд изгледа със съжаление приятеля ми, после се обърна към мен, почука се три пъти многозначително по челото, поклати глава и побърза да излезе. Веднага щом инспекторът затвори вратата, Холмс стана и си облече връхната дреха.

— Вярно, че трябва да се действа — каза той. — Принуден съм да те оставя за малко, Уотсън, на твоите вестници.

Минаваше пет, когато излезе, а след час доставчикът на един деликатесен магазин внесе много широка плитка кутия. Отвори я с помощта на едно младо чираче, което водеше, и започна пред изумения ми поглед да нарежда върху скромната ни махагонова маса разкошна студена вечеря. Имаше желирано месо от глухар и фазан, пастет от гъши черен дроб, стари шишета, покрити с паяжини. След като подредиха всичко това, двамата посетители изчезнаха подобно на джиновете от „1001 нощ“ с обяснението, че всичко е платено и изпратено на този адрес.