Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

— Сякаш се звънна — каза Холмс. — Да, чуват се стъпки. В случай че не успея да ви убедя, лорд Сент Саймън, да проявите милосърдие, поканих застъпник, който може би ще има по-голям късмет от мен — с тези думи той отвори вратата и въведе млада двойка. — Лорд Сент Саймън — каза Холмс, — позволете да ви представя госпожа и господин Франсис Хай Моултън. С госпожа Моултън, струва ми се, се познавате.

При вида на новите посетители нашият клиент скочи от мястото си и се изпъчи със сведени очи и пъхната под ревера длан в поза на оскърбено достойнство. Жената изтича насреща му и протегна ръка, но той не вдигна поглед. Ако го бе направил, едва ли щеше да устои на умоляващия израз на прекрасното й лице.

— Вие се сърдите, Робърт? — каза тя. — Имате пълно основание.

— Извиненията са излишни — с горчивина промълви лорд Сент Саймън.

— О, зная, че постъпих отвратително с вас. Трябваше предварително да ви кажа всичко. Но след като видях Франк, сякаш обезумях и просто не знаех какво върша и какво говоря. Чудя се как не припаднах пред олтара.

— Госпожо, предлагам двамата с моя приятел да излезем, докато се обясните — обади се Холмс.

— Ако мога да кажа и аз своето мнение — рече непознатият, — струва ми се, че в цялата история има твърде много потайност. Лично аз нямам нищо против цяла Америка и Европа да узнаят истината.

Беше дребен жилав мъж със загоряло, гладко избръснато остро лице и живи обноски.

— Наистина е по-добре да разкажа цялата история — заяви дамата. — С Франк се знаем от 1884 година, от лагера Макуайър до Скалистите планини, където татко търсеше злато. Сгодихме се, но тогава татко попадна на жила, а Франк не намери нищо и все повече обедняваше. Баща ми вече не даваше дори да се издума за женитба и ме изпрати в Сан Франциско. Франк ме последва и продължихме да се срещаме тайно от татко. Щеше да побеснее, ако научеше. Франк реши да си търси късмета и ми каза, че ще дойде да ме вземе, когато забогатее колкото баща ми. Обещах му да го чакам и да не се омъжвам, докато е жив. „Защо не се венчаем още сега? — рече тогава Франк. — Така ще бъда по-спокоен, но на никого няма да кажа, че си моя жена, докато не се върна.“ Всичко нагласихме и се оженихме с истински свещеник точно както трябва. После Франк тръгна да си търси щастието, а аз се върнах при татко. Чувах, че Франк бил в Монтана, след това в Аризона, най-сетне в Ню Мексико. После във вестниците се появи съобщение, че един лагер на златотърсачи бил нападнат от индианци апахи и в списъка на убитите прочетох името на моя Франк. Замалко не умрях, бях болна няколко месеца. Баща ми свика при мен половината лекари от Сан Франциско. Думица не чух повече за Франк и нито за миг не се съмнявах, че е убит. Тогава в Сан Франциско се появи лорд Сент Саймън, после дойдохме в Лондон и бе уговорена женитба за голяма радост на татко. Винаги съм чувствала, че няма мъж на света, способен да замести в сърцето ми моя нещастен Франк. Но ако се бях омъжила за лорд Сент Саймън, щях да изпълня дълга си към него. Не сме господари на любовта си, но можем да бъдем господари на постъпките си. Тръгнах с него към олтара с намерението да му бъда добра съпруга. Не зная дали можете да си представите какво почувствах, когато на пътеката към олтара зърнах Франк, седнал на първата пейка! Отначало помислих, че е неговият призрак, но когато погледнах и втори път, си беше все на същото място и ме гледаше изпитателно, сякаш искаше да разбере радвам ли се, че го виждам. Чудя се как не припаднах. Свят ми се зави, думите на свещеника жужаха като пчели в ушите ми. Не знаех какво да правя. Да прекъсна венчавката и да устроя сцена в черквата? Потърсих го с очи. Той сякаш отгатна мислите ми и постави пръст пред устните си, за да мълча. После видях, че пише нещо на някакво листче — вероятно за мен. На минаване край него изпуснах букета си. Той го вдигна и заедно с цветята пъхна в ръцете ми бележката. Молеше ме да отида с него веднага и ми обещаваше да ме повика. И за миг не се усъмних, че мой дълг е да изпълня желанието му. Когато стигнахме у дома, разказах всичко на прислужничката ми, която познаваше Франк от Калифорния и много го обичаше. Заповядах й да мълчи и да приготви някои неща за из път, а също наметалото ми. Зная, че трябваше да обясня всичко на лорд Сент Саймън, но беше невъзможно в присъствието на майка му и на всички онези важни особи. Реших първо да избягам, а после да изясняваме всичко. Седнахме на масата, но след десетина минути изведнъж видях Франк на улицата. Даде ми знак и тръгна към парка. Излязох от стаята, облякох се и изхвърчах след него. По пътя някаква жена ми заговори нещо за лорд Сент Саймън — доколкото разбрах, и той си е имал някаква тайна преди сватбата, но успях да се отскубна от нея и настигнах Франк. Веднага скочихме в един файтон и отидохме в жилището, което бе наел на „Гордън скуеър“. Там се състоя истинската ми сватба след толкова години чакане. Индианците го пленили и минало доста време, преди да успее да избяга. Отишъл в Сан Франциско, разбрал, че го смятат за убит, и пристигнал подир мен в Англия, за да ме открие в деня на втората ми венчавка.