Тайната порта [bg]

— А другите двама?

— Ще бъдат безсилни без нейната защита. Може би ще вземе със себе си Хасан ага, но що се отнася до карийе Лала, съмнявам се да избегне срещата си с Босфора за втори път.

— Но карийе Лала е стара! — прошепна Силия. — Защо отново да поема вината за нещо, което не е сторила?

— О, но този път тя стори нещо! Не разбираш ли, че именно карийе Лала отрови главния черен евнух?

„Не, не е вярно!“ — искаше да се разпищи Силия. Вместо това овладя гласа си и със завидно спокойствие изрече:

— Но нали вие ми казахте, че Хасан ага е неин приятел?

— Мисля, че е бил повече от приятел — изсмя се Гюлай хасеки. — Имам интуиция за тези неща. Не си ли чувала за подобни разбирателства? В повечето случаи става въпрос за невинни уговорки, които лесно се престъпват, детински надежди, откраднати целувки и държане за ръце — случват се непрекъснато — Гюлай се изправи, приближи се до раклата, извади чифт прашни диамантени обеци и ги вдигна пред очите си. — Но някои от тези детски уговорки са много страстни, има и такива, които траят цял живот — пусна небрежно обеците в кутията. — Поради което аз бях сигурна, че тя ще направи нещо, може би дори нещо ужасно, особено, ако… — Гюлай подбираше думите си внимателно. — Особено ако го открие с друга.

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че целта ми беше да я накарам да излезе от дупката си — отговори хасеки с внезапно променен, отровен глас. — Да я принудя да направи нещо, което да я разкрие веднъж завинаги — вдигна смарагдовия гребен и пробва внимателно острието му на пръста си. — Затова уредих той да бъде съблазнен от една от моите прислужници. Открих идеалната нощ за това. По случайност това се оказа същата нощ, в която ти бе избрана — което впрочем е дело на валиде султан — да влезеш в спалнята на султана. Ако си спомняш — всъщност спомняш ли си изобщо нещо от онази нощ? — тогава харемът беше почти празен, повечето жени и евнуси бяха все още в летния дворец.

Както и да е. Та след като се отървах от теб, двамата със султана… си починахме… мъничко, а когато той наистина заспа, изпратих един от стражите да намери карийе Лала и да ми я доведе. Дадох й захарния кораб — същия, който беше оставен до леглото на султана, който след малката ни почивка заедно вече по право принадлежеше на мен — и й заръчах да го отнесе в стаята на главния черен евнух — тук Гюлай се усмихна — с извиненията ми, че съм му нарушила спокойната вечер.

— Но вие знаехте, че тя ще го завари с момичето.

— Да.

Гюлай захвърли смарагдовия гребен за украсяване на коса и той се приземи до все още спящото тяло на Хандан на дивана.

— И тя… Завари ли ги? — попита колебливо Силия, усещайки, че по корема й се стича ручейче пот. Надяваше се поне гласът й да звучи нормално.

— Разбира се! Нали знаеш какво стана после? Тя ги отрови, отрови ги и двамата! В крайна сметка кой друг би желал смъртта им?!

— Ама… — започна Силия, изправяйки се на крака, но думите отказваха да излязат от устата й. От задуха в стаята започваше да й се вие свят.