Тайната порта [bg]

Силия сведе очи към ръцете си, чудейки се как да започне. Беше ли позволено да се задават въпроси? Затова ли беше доведена тук? От инцидента в стаята на Хандан тя не бе чула нищо, нищичко, което да й подскаже какво се бе случило с тях.

— Ваше величество? — изрече бързо, преди да успее да размисли.

— Да, Кая кадън?

Силия си пое дълбоко дъх и попита:

— Жените, Хандан и Гюлай хасеки, какво ще стане с тях?

— Хандан постепенно ще се възстанови, повече от сигурна съм. Дълго време беше истинска мистерия, дори и за мен, защо става толкова зле от опиума. После обаче заподозряхме, че Гюлай е тази, която винаги намира начин да й донесе повече. Точно тогава преместих Хандан в стаята над моите апартаменти — най-безопасното място, което ми е известно, но дори и тогава тя намери начин да се добере до нея по старите коридори, които бяха запечатани след края на стария султан.

— Какво ще стане с нея?

— С Гюлай ли? Ще бъде изпратена в Стария дворец, където няма да може да стори повече зло на никого.

— И повече няма да бъде хасеки?

— Не, разбира се! — разсмя се валиде. — Със сигурност повече няма да бъде хасеки. Вслушвайки се в моя съвет, султанът реши, че вече няма да има хасеки. След онова, което стори Гюлай, има късмет, че все пак ще запази живота си.

Силия огледа малкия павилион с мраморните му стени, където се намираха — същото място, където някога бе седяла и разговаряла с Гюлай.

— А аз повярвах на всяка нейна дума — промърмори и поклати унило глава. — Вярвах й за всичко!

— Не се ядосвай на себе си. Мнозина други също й вярваха.

— Но вие как разбрахте, че Гюлай знае за Славеите от Маниса?

— Каза ми го самата тя, по странен начин. Спомняш ли си деня, в който Гюлай изпрати да те повикат? Е, точно тогава е започнала да ти намеква за Славеите, нали? Не бъди толкова изненадана, съобщи ми го Ханза.

— Да, помня, че тя беше една от прислужниците, които донесоха плодовете.

— Ханза имаше много добър слух — отбеляза сухо Сафийе. — Не че имаше представа какво означават тези думи, разбира се. Но от страна на Гюлай това беше голяма грешка!

— Значи изпратихте Ханза да… — потърси подходящата дума. — Да наблюдава Гюлай?

— Не. Изпратих я да наблюдава теб! Да не би да забравяш нещо? Ти и твоята приятелка Анета ми бяхте подарък от хасеки! И от самото начало видях, че сте доста необичайни момичета — повечето къзлар, които идват тук, са много млади. Самата аз бях на тринайсет, между другото. И започнах да се питам каква е истинската цел, с която Гюлай ми е направила този подарък, за какво е решила да ви използва. И се оказах права, нали? Не е толкова трудно да се досетиш. Когато мъжете излизат в планината на лов, често използват едно животно, за да хванат в капана другото.