Тайната порта [bg]

— Ханза… — изрече накрая хасеки, почти на себе си. — Малката кучка започваше да си въобразява твърде много. Знаеш го не по-зле от мен.

Силия отвори уста, за да каже нещо, но после пак я затвори.

— Трябва да благодариш на всичко, което считаш за свято, че не ти беше избрана за вестоносец — допълни Гюлай. — Първоначално изобщо не бях сигурна коя от двете ви ще избере. Но после за мен стана очевидно, че ще бъде Ханза. Амбициозните винаги са най-лесни за манипулиране, онези, които си мислят, че могат да се издигнат и сами. Това беше един от първите уроци, които научих тук.

Между тях се възцари тишина, но тишина, приличаща на писък на банши — толкова силен, че на Силия й се прииска да си запуши ушите.

— А какво ще стане с апартамента ви? Те са взели всичко, всичките ви неща — изрече накрая. — Все още ли смятате да се преместите в Ески сарай, Стария дворец?

— Ти наистина ли си мислиш, че ще го направя? — разсмя се съвсем искрено Гюлай. — Да напусна и да я оставя да се разпорежда сама, така ли? — устните й се свиха. — Ако наистина го вярваш, значи си по-голяма глупачка, отколкото те смятах. Не, просто се местя в нов апартамент, това е. Последните два дена изкарах със султана в летния му дворец. След цялата тази суматоха онази вечер и двамата преценихме, че така е най-добре. Освен това решихме, че старият ми апартамент е доста… ветровит.

— Цялата тази суматоха ли?

В леглото до нея Хандан се размърда. Изпод завивките й излезе тих звук, подобен на жалостиво мяукане на коте. Гюлай пусна отвратено ръката й.

— Пфу! Как вони напоследък!

— Не виждате ли, че тя не е добре? — отбеляза, треперейки, Силия. — Не мога да повярвам, че валиде е могла да й стори всичко това!

— Хммм — наклони замислено на една страна глава Гюлай хасеки. — Всъщност, не е точно валиде.

— Как така не е точно? Кой е тогава?

— Аз, разбира се, малка ми Кая! — отговори хасеки и я фиксира с небесносиния си поглед. — Всъщност беше даже доста мило от моя страна. Защото, когато синът й принц Ахмед се роди, тя имаше известни проблеми — женски проблеми, разбира се. Беше много болна. Затова й дадоха опиум, за да облекчат болките й. Е, всеки си има своите малки слабости. Сториха всичко по силите си, за да я спрат, валиде дори уреди да я затворят тук, бедното създание, но… — въздъхна, — но приятелите й винаги намираха начини да й помагат. Приятелите винаги ти помагат, както знаеш — допълни и я фиксира с очи. — Както аз помогнах на теб!

— Вие сте ми помогнали?

— Разбира се! Веднага, щом стана гьозде. Казах си: „Трябва да помогна на бедното дете в това изпитание!“. Затова изпратих малката прислужница с питието.