Тайната порта [bg]

— Искам да кажа, че ти ще ми помогнеш да унищожа Славеите от Маниса.

Пак тези Славеи. Защо винаги трябваше да се стига до тях?

— Но защо Славеите са толкова важни?

— Защото, щом мога да ги унищожа, значи ще ги унищожа!

— Кого по-точно?

— Кого, според теб? — махна нетърпеливо с ръка Гюлай. — Валиде султан, естествено! — въздъхна, като че ли си имаше работа с особено глупаво дете. — Добре тогава. Разбирам, че ще трябва да обясня още малко. Въпреки че в интерес на истината ти вече значително ми помогна, много повече, отколкото някога съм очаквала!

— Значи Анета в крайна сметка се оказа права — изрече бавно Силия. — Ти си се опитвала да ме накараш да ти върша черната работа. Ти също не си знаела коя е карийе Михримах, затова ме изпрати да я открия вместо теб.

— А ти какво би сторила на мое място, а? — засмя се Гюлай и пак започна да я увещава. — В моето положение надали можех да обикалям и да задавам твърде много неловки въпроси, нали? Ти сама видя как валиде султан ме шпионира. Трябваше да намеря някого, някого, който е нов за този начин на живот, някой малко по-голям от обичайната карийе и с достатъчно статус, за да се движи относително спокойно из двореца. Но най-вече някой, който си има собствена причина да открие истината. Някой, който ще пораздуха малко нещата…

— Но аз нямах абсолютно никаква причина да искам да разбера коя е карийе Михримах! — контрира я Силия. — Не знаех дори, че я търся, докато…

— Докато? — сините очи на Гюлай изглеждаха почти черни в сумрака в стаята на Хандан.

— Докато не се появи онази работа със захарния кораб — изрече тихо Силия и приседна в другия край на леглото. Изведнъж краката й отслабнаха, стана й много горещо и й се зави свят.

— Много умно от моя страна, нали? Постарах се да се уверя, че ти знаеш, че тук има английско посолство. И че именно те са изпратили захарния кораб…

— … за който казаха, че е отровил Хасан ага…

— … иначе познат като Малкия славей.

Силия бе отново принудена да замълчи.

Хасеки се изправи и се приближи до мангала. Взе няколко бучки смола от близката купа, смачка ги и ги хвърли върху горещите въглени. Те автоматично избухнаха в пламъци и сладкият им мирис започна да изпълва зловонната стая.

— Иначе грешиш, като мислиш, че не знаех коя е карийе Михримах. От доста време подозирах, че третият Славей трябва да е карийе Лала, но не можех да го докажа със сигурност, затова исках да бъда сигурна. Тази незначителна дребна помощник-господарка от банята да общува така спокойно с валиде и главния черен евнух? Не ми изглеждаше нормално. Затова започнах да я наблюдавам. Наблюдавах я много внимателно. В малкото случаи, в които я виждах в присъствието на валиде, нито една от тях не даваше никакъв знак, че между тях има някаква връзка. Но Хасан ага беше различен. Само през нощта, когато наоколо нямаше много хора, сваляха маските си. Точно тях ги виждах доста по-често. Когато той и неговата охрана от евнуси ме придружаваха до покоите на султана късно през нощта, карийе Лала често беше там. Първия път забелязах между тях само един разменен поглед, но после, с течение на времето, започнах да виждам и други неща, дребни, но непогрешими жестове, недоловими за онзи, който не се оглежда за тях — усмивка, няколко прошепнати думи, докосване на ръката му. И така, вече от няколко месеца аз подозирах, че именно тя е карийе Михримах, третия Славей, но все още нямах стабилни доказателства.