![Големите малки лъжи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/5/golemite-malki-lzhi-bg-download.jpg)
Големите малки лъжи [bg]
- Автор: Мориарти Лиана
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1531-6
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Големите малки лъжи [bg]». Краткое содержание книги:
Маделин остана без дъх. Ед скочи на крака толкова бързо, че столът му се прекатури.
— Ей! ЕЙ?
Маделин се втурна към Селест и коленичи до нея.
— Господи, добре ли си…? Божичко…
— Да — отвърна Селест, притисна ръка към лицето си и се надигна на лакът. — Добре съм.
Маделин се обърна и погледна към малката групичка хора, наредени в кръг на балкона. Ед стърчеше с широко разперени ръце, едната вдигната нагоре като знак „Стоп“, а другата насочена към Селест, за да я предпази.
Чашата на Джейн се изплъзна от пръстите ѝ и се строши в краката ѝ.
Рената ровеше в чантата си.
— Ще повикам полиция — каза тя. — Ще извикам полиция веднага. Това е физическо насилие. Току-що видях с очите си как удари съпругата си.
Нейтън стискаше лакътя на Бони. Пред очите на Маделин Бони се изскубна от ръката му и пристъпи напред. Кипеше от гняв, който сякаш я изгаряше отвътре.
— Не ти е за пръв път — каза тя на Пери.
Пери не ѝ обърна внимание. Гледаше Рената, долепила телефона си до ухото.
— Добре, нека не прибързваме — каза той.
— Ето защо синът ти наранява малки момиченца — продължи Бони. Говореше със същия остър глас, който Маделин бе чула по-рано тази вечер, но още по-решително. Звучеше толкова… звучеше така, сякаш идваше от „лошия край на града“, както би казала майката на Маделин.
Звучеше като пияница. Като пушач. Като побойник. Звучеше истинска. Беше някак забавно да чуеш този гърлен, гневен глас от устата на Бони.
— Защото те е виждал да го правиш. Твоето момченце те е виждало да правиш това, нали?
Пери издиша.
— Виж, не знам какво намекваш. Децата ми не са „виждали“ нищо.
— Децата ти виждат! — кресна Бони. Лицето ѝ се изкриви от гняв. — Ние виждаме! Ние виждаме, мамка му!
Тя протегна двете си малки ръце и с все сила го блъсна в гърдите.
Той падна.
77.
Ако Пери бе само няколко сантиметра по-нисък.
Ако парапетът бе само няколко сантиметра по-висок.
Ако високото столче стоеше под друг ъгъл.
Ако не бе валяло.
Ако той не бе пил.
След случилото се Маделин не можеше да спре да мисли за всички възможни начини, които биха могли да променят нещата.
Ала то се случи точно така, както се случи.
Селест видя лицето на Пери, когато Бони започна да му крещи. Същото леко развеселено изражение, както когато Селест избухваше заради него. Харесваше му да ядосва жените. Харесваше му да провокира реакция. Намираше го за симпатично.
Видя как ръката му посегна да улови парапета, но се хлъзна.
Видя го как се преметна назад с високо вдигнати крака, както когато се боричкаше с момчетата на леглото.
И после изчезна без звук.
След него остана само празното пространство, което бе заемал.
Случи се твърде бързо. Съзнанието на Джейн бе притъпено от шока. Докато се опитваше да го проумее, осъзна, че вътре в залата кипеше суматоха: чуваха се викове, удари, трясъци.
— Мили боже! — ахна Ед и се наведе да погледне, стиснал парапета с две ръце. Златистата му пелерина се ветрееше зад него като смехотворни криле.
Бони беше приклекнала на пети, със свито на топка тяло и сключени на тила ръце, сякаш очакваше експлозия.
— Не, не, не, не. — Нейтън тревожно я обикаляше със ситни стъпки, сякаш танцуваше, навеждаше се да докосне гърба ѝ, после пак се изправяше и притискаше длани към слепоочията си.
Ед рязко се обърна.
— Ще отида да проверя дали…
— Ед! — каза Рената. Ръката, която стискаше телефона, висеше отпусната до тялото ѝ. Светлината от лампата на терасата се отразяваше в очилата ѝ.
— Извикай линейка! — излая Ед.
— Да — отвърна Рената. — Да. Ще извикам. Но… хм… аз не видях какво се случи. Не го видях да пада.
— Какво? — възкликна Ед.
Маделин продължаваше да стои на колене до Селест. Джейн забеляза, че гледаше бившия си съпруг над рамото на Ед. Косата на Нейтън, потна от перуката, бе залепнала на челото му. Взираше се в Маделин с безумен, умолителен поглед. Маделин отново се обърна към Селест, която в ступор гледаше мястото, където допреди малко бе седял Пери.
— И аз не видях — каза Маделин.
— Маделин! — Ед гневно подръпваше костюма си, сякаш копнееше да го разкъса. Брокатът полепваше по ръцете му и дланите му изглеждаха златни. — Недей…