Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
Тълпата простена.
Някой извика:
— Опитай се да тръгнеш!
Без да пуска ръката на притеклия му се на помощ, мъжът направи една плаха стъпка, после втора. Хората гледаха в мъртво мълчание. На третата стъпка мъжът залитна и всички въздъхнаха. Но мъжът се укрепи и продължи да върви.
Завикаха възторжено.
Закрачи през храма към входа и хората го последваха. След още няколко стъпки затича. Възгласите станаха оглушителни, когато излезе през църковната врата на слънчевата светлина, последван от повечето миряни.
Филип погледна двамата свещеници. Рейнълд беше изумен, а по лицето на Едуард се стичаха сълзи. Явно не бяха замесени в това. Обърна се към Джак и заговори гневно:
— Как посмя да ми извъртиш този номер?
— Номер ли? — каза Джак. — Какъв номер?
— Този човек никой не беше го виждал тъдява допреди няколко дни. След ден-два ще изчезне и никой повече няма да го види, а джобовете му са пълни с твоите пари. Знам как се правят тези неща, Джак. Не си първият фалшификатор на чудеса, съжалявам. Нищо им нямаше на краката му, нали? Поредния рибар от Уеърхам.
Обвинението се потвърди от гузната физиономия на Джак.
Алиена се намеси:
— Джак, казах ти, че не бива да опитваш това.
Двамата свещеници бяха втрещени. Бяха се хванали напълно. Вбесен, Рейнълд се нахвърли на Джак:
— Нямаш никакво право!
Филип се чувстваше колкото ядосан, толкова и натъжен. Дълбоко в душата си се беше надявал Мадоната да се окаже истинска, защото разбираше колко много щеше да му помогне да съживи приората и градчето. Но нямаше да стане. Огледа из малката енорийска църква. Бяха останали само шепа молители, все още втренчени в статуята. Промълви на Джак:
— Този път наистина прекали.
— Сълзите са истински — никакъв фокус няма в това — отвърна Джак. — Но сакатият беше грешка, признавам.
— Много по-лошо беше от грешка — каза Филип сърдито. — Когато хората научат истината, това ще разбие вярата им във всички чудеса.
— Защо трябва да научават истината?
— Защото ще трябва да им обясня защо Мадоната няма да бъде поставена в катедралата. И дума не може да става вече, че ще приема статуята, разбира се.
— Според мен това беше малко прибързано… — намеси се Рейнълд.
— Когато ви поискам мнението, младежо, ще ви кажа — сряза го Филип.
Рейнълд замълча, но Джак настоя:
— Сигурен ли сте, че имате правото да лишите хората си от Мадоната? Погледнете ги.
Посочи шепата останали в храма поклонници. Сред тях беше Мег Вдовицата. Беше коленичила пред статуята и от очите й се стичаха сълзи. Джак не знаеше, че Мег бе загубила цялото си семейство при срутването на покрива на Алфред. Вълнението й трогна сърцето на Филип и той се зачуди дали всъщност Джак не беше прав. Защо да отнема това на хората? Защото бе безчестно, напомни си строго. Вярваха в статуята, защото бяха видели фалшифицирано чудо. Овладя чувствата си.
Джак коленичи до Мег и й заговори:
— Защо плачеш?
— Тя е няма — каза му Филип.
А Мег проговори:
— Мадоната е страдала като мен. Тя разбира.
Филип се слиса.
— Виждате ли? — каза Джак. — Статуята облекчава страданието й… Какво гледате?
— Тя е няма — повтори Филип. — Не е изричала и една дума от повече от година.
— Точно така! — каза Алиена. — Мег онемя, след като умряха мъжът и синовете й, когато падна покривът.
— Тази жена? — учуди се Джак. — Но тя току-що…
Рейнълд гледаше объркан.
— Искате да кажете, че това е чудо? Истинско?
Филип погледна Джак в лицето. Беше по-стъписан от когото и да било. Тук нямаше хитрини.
Беше потресен до дъното на душата си. Беше видял Божията ръка да сътворява чудо. Трепереше.
— Е, Джак — промълви с вълнение. — Въпреки всичко, което направи, за да дискредитираш Плачещата Мадона, Бог изглежда все пак възнамерява да прави чудеса чрез нея.
Този път Джак наистина бе онемял.
Филип се обърна и отиде при Мег. Хвана ръцете й и нежно й помогна да се изправи.
— Бог отново те изцери, Мег. — Гласът му трепереше от вълнение. — Вече можеш да започнеш нов живот. — Спомни си, че беше проповядвал с историята за Йов. Думите се върнаха. — Тъй Господ благослови накрая Йов с повече, отколкото в началото… — Беше казал на хората на Кингсбридж, че същото ще бъде и за тях. „Чудя се“, помисли си Филип, загледан в изтерзаното и плувнало в сълзи лице на Мег, „чудя се дали това би могло да е началото“.
В катедралния съвет се надигна ропот, след като Джак представи плана си за новата катедрала.