Довършителката

– Аз ще се бия с Лейдън-Тош – отвърнах. – И каквото и да кажеш или направиш, няма да променя решението си.

Той кимна утвърдително, което ме учуди.

– Значи всичко опира до въпроса как да останеш жива.

– Повярвай ми, напълно съм наясно с това.

– И имаш ли вече някаква идея?

Загледах го безмълвно, давайки си сметка, че въпреки всичките си терзания около предстоящия двубой не бях отделила и минута размисъл на това как да го спечеля. Или поне да оцелея.

– Мислех си... – започнах бавно, давайки си време действително да се сетя за нещо.

– Аз също си мислех – рече натъртено Делф. – А и някои познати ми разказаха какво се е случило с бедния Тилт.

Приведох се напред, внезапно заинтригувана.

– Работата е там, Делф, че аз изобщо не забелязах Лейдън-Тош да замахва – толкова бърз беше ударът. Тилт тежеше поне сто килограма, а той го изхвърли извън квадрата като малко коте. Сигурна съм, че беше мъртъв още преди да докосне пръстта. Като поразен от гръм. Нямаше да повярвам, ако не го бях видяла с очите си. – Думите се изляха от мен като бурен поток, отприщвайки страха, насъбран през последните дни.

– Спомни си какво направи ти с Кобъла в Комините – отбеляза Делф. – Не просто го уби, а направо го взриви, въпреки че несъмнено бе много по-едър от Тилт.

– Но тогава носех Дестин.

– Значи ще я носиш и на двубоя с Лейдън-Тош.

– Това ще значи да си послужа с измама.

– Глупости! Да не искаш да кажеш, че Лейдън-Тош е обикновен Уъг? Тук има нещо гнило, Вега Джейн. И ако си сложиш веригата, когато се изправиш срещу него, това няма да е никаква измама, а само ще направи мача по-честен.

Размислих върху думите му и трябваше да призная, че има право. Бях победила всичките си досегашни противници чрез съчетание от късмет, планиране и инстинкт. Но дълбоко в себе си знаех, че нито едно от тях няма да ми помогне срещу Лейдън-Тош. Той бе убил Уъг с един удар – нещо невъзможно, което все пак се бе случило.

– Добре, май съм съгласна с теб – рекох накрая.

Той въздъхна, видимо облекчен от смекчаването на позицията ми.

– Значи сега остава единствено да го атакуваш, преди той да атакува теб.

– Но нали вече ти казах, че изобщо не го видях да замахва с юмрук. Може и да съм убила онзи Кобъл, но далеч не съм толкова бърза, колкото Лейдън-Тош.

– Тогава трябва да измислим начин да го изпревариш. Или да избегнеш първия му удар, за да го довършиш, преди да е успял да опита отново.

– И как точно ще стане това? – попитах скептично.

– Нали затова съм тук, Вега. Все пак съм се бил на доста Дуелуми. Запознат съм с триковете на арената.

– Какво предлагаш?

– Наблюдавах Лейдън-Тош през втория кръг. Тогава не уби никого, но някои неща ми направиха впечатление.

– Като например?

– Той не помръдва при удара на гонга – нито напред, нито назад.

– Вярно е, и при Тилт също не помръдна.

– Оставя те да го приближиш и тогава удря.

– При това изневиделица – изпъшках.