Довършителката
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Вега Джейн #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1630-0
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Довършителката». Краткое содержание книги:
Всичко се променя, когато вижда своя ментор и приятел Куентин Хърмс да бяга в забранената зона на Мочурището, където обитават страшни зверове. Преследван е от членовете на Съвета и от техните безмилостни кучета.
Мистериозното бягство на Куентин подтиква Вега Джейн да потърси отговори на неудобни за Съветавъпроси, а това я отвежда до разкрития за машинации от миналото, които разбиват представите й за света. Родното й място се оказва задушено от интриги и тайни, прикривани зад паравани от лъжи и заблуди.
„Довърщителката” е едно невероятно приключение, изпълнено с опасности, напрежение и неочаквани обрати в духа на шедьоври като „Властелинът на пръстените”, „Хари Потър” и „Игрите на глада”, от които авторът на бестселъри Дейвид Балдачи е черпил вдъхновението си.
– Добре ли си, Дъф? – попитах.
– Дали съм добре? Та аз се чувствам направо като нов Уъг, Вега. – И се шляпна засмяно по бедрото.
– За бога, тате, не прави така! – възкликна Делф.
Той обаче се плясна и по другото бедро и застана съвсем прав, без ничия помощ.
– Я ме виж само. Няма повече болка. И това ако не е проклето чудо!
Делф огледа внимателно баща си и се обърна подозрително към мен. Разбрах, че ме е разкрил, но нямаше как да му обясня. Издебнах момента и прокарах Камъка и покрай него. Кракът му заздравя начаса. Ръката му престана да виси странно. Затова пък челюстта му увисна от изумление. Той също беше изцелен. А аз бях щастлива и част от вината ми сякаш се стопи.
Разделихме се на Главната. Засега те трябваше да се върнат в Приюта, но по всичко личеше, че Дъф няма да остане още дълго там.
Семейство Тилт се упътиха към дома си, качени на малката си каручка, теглена от стар, дръглив Слеп с посивяла муцуна. Сърцето ми се късаше като ги гледах, но колкото и да ми се искаше, нямаше как да върна сина им обратно. След като не можеше да възстановява крайници, Целебният камък положително не бе способен да възкресява и мъртъвци.
Чух трополенето на каретата дълго преди да ме приближи. Вече се намирах на Долната улица, където тя нямаше какво да търси. Накрая се обърнах и видях Богъл да дърпа юздите, спирайки я точно пред мен. Вратичката се отвори и аз се надявах отвътре да излезе Джон, но вместо него се показа Моригон.
Все още изглеждаше ужасно, което ме накара да се почувствам несравнимо по-добре, въпреки мъката, която бе показала на Светия парцел, въпреки утешителните и думи към семейство Тилт. Стоях и я гледах изчаквателно, докато тя ме измерваше с очи. Чудех се дали ще започне да ме обвинява за фалшифицираното писмо от Тансий, с което я бях подмамила навън, за да се срещна с брат си. С удоволствие отбелязах факта, че на токчета съм по висока от нея. Сега вече аз я гледах отгоре.
– Радвам се, че видях Дъф тази вечер – започна тя. – Изглежда, че бързо привиква с протезите.
– Да, с тях поне няма да е прикован за леглото – отвърнах сухо, очаквайки да чуя какво ще последва.
– Неотдавна говорих и с Делф... Стори ми се далеч по-уверен в речта си отпреди.
– Така е. Просто трябваше да си спомни някои неща, които други са искали да забрави.
– Разбирам.
– Тъй че можеш да спреш да му подхвърляш монети, Моригон. Той вече не се нуждае от съжалението, нито от парите ти.
– Значи според теб съм го правила от съжаление?
– А от какво друго?
– Имаш още много да учиш, Вега. Но сега съм дошла да говорим не за Делф, а за Дуелума.
– Слушам те.
– Знаеш, че другият финалист е Лейдън-Тош.
– Така поне пише на таблото – свих рамене.
– Той не искаше да убие бедния Нютън Тилт.
– Аз бях там. Видях какво се случи. Не беше нужно да го удря толкова силно.
Моригон сведе очи за миг и ми се стори, че устните и потрепериха, но когато ги вдигна отново, погледът и бе твърд.
– Мисля, че и той самият вече е наясно с това.
– Чудесно, защото аз съм следващата. Къде е той впрочем?
– Помолих го да не идва на погребението. Счетох, че ще бъде... неуместно.
– А защо изобщо участва в Дуелума?
– А защо не? – попита предпазливо тя.
– Защото очевидно е по-възрастен от двайсет и четири Сесии.
– Не и според документите му.
– Бих искала да видя тези документи. Просто за да проверя откъде, по дяволите, се е взел.
Тя се престори на изненадана – твърде жалък опит предвид обстоятелствата.
– Той е от Горчилище. Откъде другаде би могъл да се вземе?
Поклатих глава, ясно показвайки неудовлетворението си от отговора.
– Ако изобщо е Уъг, то трябва да е доста необикновен. Да вземем например това, че никой не го е чувал да произнася и дума. А също историята за оня клетник, когото убил в Комините. Трябва да признаеш, че всичко изглежда доста мътно.
– Наистина е мътно – бе неочакваният и отговор. – Зелените и очи се вторачиха в моите, тлеейки отвътре като живи въглени. – Ти няма нужда да се биеш срещу него, Вега.
– Но нали тогава ще ме хвърлят във Валхал?
– Мога да поговоря с Кроун. Ще намерим решение. Дори да те осъдят, ще е за кратко. Но ще има и друго условие.