Върховното кралство [Рицарят]

Погледът на младата жена се помрачи.

— Далк е бил много добре осведомен — отбеляза Лорн.

— Той е най-добрият шпионин на Естеверис. Неговата прокълната душа.

— Кой знаеше коя си? Освен Дорсиан, разбира се…

— Дугал — отвърна Нае, без да се поколебае. — Дясната ръка на Каел — за миг беше обзета от вълна от омраза. — Той ни предаде. Но аз ще го намеря.

— На първо място ще бъдеш съвършено дискретна — каза Лорн, като отиде да махне камата от вратата. — Достатъчно неприятности навлече на всички. И не забравяй, че си бегълка. Без да броим, че Далк и Естеверис прекрасно знаят, че си на борда на тази лодка. Знаят дори, че си тук, в моите помещения.

Нае замълча за миг, после каза:

— Знаеш ли, той заслужава за него да бъде отмъстено. Ако са му причинили зло, ако са го екзекутирали, Каел заслужава да бъде отмъстен. Каквото и да е правил, за каквото и да го упрекваш, той беше от тези, които поискаха да се противопоставят на отстъпването на Ангборн. И нямаше много като него…

Лорн я гледаше, без да отговори. Тя продължи:

— Той рискува свободата и живота си, Лорн. За кауза, която е същата като твоята.

Невъзмутим, Лорн размишляваше. После каза:

— Съмнявам се, че е бил екзекутиран.

— Наистина ли?

— Той не е кой да е. Естеверис не може да си позволи да го обеси като някой обикновен крадец. А и ако искаше Дорсиан да умре, щеше да заповяда това да стане по време на ареста. Дорсиан е бил пленен, защото Естеверис и кралицата са го искали жив. В противен случай щеше да бъде убит от злополучен удар с кинжал или щеше да си разбие врата, падайки, докато се опитва да избяга: това е била възможността, тогава или никога. Но сега вече е много късно за това.

Лорн само правеше предположения, в които вярваше едва на половина. Но Нае имаше нужда да чуе именно това, така че той правеше каквото може, за да я успокои.

А и кой знае?

Може би Естеверис имаше планове за Дорсиан. Той беше случай, който умел стратег като Първия министър не би изпуснал да използва по възможно най-добрия начин. Може би щеше да го използва като разменна монета или като средство за натиск. Може би предвиждаше да го съди и осъди, като си послужи с шумен процес, който да бъде предупреждение за всички онези, които биха посмели да оспорят властта на кралицата.

— Мислиш ли, че го измъчват? — внезапно попита Нае настръхнала, сякаш укоряваше Лорн, че я лъже.

Той замълча.

Това беше последният вариант, който можеше да се предположи, обясняващ защо Каел Дорсиан беше още жив: Естеверис искаше да го накара да проговори и в такъв случай нямаше никакво съмнение, че ще бъде измъчван. Най-вероятно неговото мъчение вече беше започнало и Лорн предпочиташе да не казва нищо. Но Нае не беше нито глупава, нито наивна. Невъзможно беше вече да не е мислила за тази възможност, та дори и само за това, че самата тя се страхуваше да не бъде хвърлена на мъчителите.

За щастие, нищо подобно не се беше случило.

— Не зная — каза Лорн.

Което не беше точно лъжа.

— Може би ще можеш да му помогнеш? — опита Нае.

— Да му помогна? На Дорсиан?

— Двамата сте от един лагер. Може би ще успееш да го освободиш. Или поне да се увериш, че ще има право на справедлив процес.