Върховното кралство [Рицарят]

— Ще си платиш! Аз… аз ще те изправя пред военен съд.

— Или пък можем да уредим това сега, по мъжки — предложи рижият гигант. — Аз все още имам чело. А на тебе остана ли ти нос?

Той направи крачка напред.

Стуриш отстъпи.

— Не можете да се противопоставите на изпълнението на заповед на кралицата и на принц Ирдел!

— Можем — каза Логан. — Можем.

— Вие сте луди.

— Възможно е — съгласи се Лиам.

— Но ние сме ониксовите гвардейци — каза Лорн иззад хората си.

Те се дръпнаха, за да му направят път, и веднага събраха редиците си зад него. Без оръжие, той застана пред тях, с лице срещу Стуриш, който бълваше проклятия.

— Нито ти, нито някой от хората ти ще стъпи в нашите помещения.

Капитанът на Лазурната гвардия започваше да изпитва съмнения, но той беше начело на своите хора и на неколцина души от охраната на принцовете. Гордостта надделя. Извади меча си.

— Не е добра идея това — каза Йерас толкова спокойно, че прозвуча заплашително.

Стуриш неспокойно погледна едноокия.

После изгледа поред останалите ониксови гвардейци и накрая Лорн, който вдигна превързаната си с кожа ръка и каза:

— Виждаш ли този пръстен? Получих го от самата ръка на Върховния крал. Той показва, че съм Пръв рицар на кралството. А ти си негодник с нашивки. Изпълнявай заповедите на Естеверис, изпълнявай заповедите на принца, изпълнявай дори заповедите на кралицата и си ги заври в задника. Ясно ли ти е?

Тогава, без да трепне, Лорн видя, че наближава моментът, когато унизеният Стуриш щеше да направи непоправима грешка.

— Достатъчно!

Това беше Алан, който идваше към тях.

Намесата на принца на Върховното кралство бързо успокои духовете. Смутен, Стуриш прибра меча си и избърса кръвта, която се стичаше в устата му. Неговите хора и ониксовите гвардейци отстъпиха, сякаш бяха хванати на местопрестъпление. Единствен Лорн остана безучастен и показваше безразличие, примесено с надменност.

За да не избухне, Алан избегна да погледне към когото и да било. Беше вбесен и това се виждаше по очите му и по пребледнялото му лице.

Но това се и очакваше.

— Разкарайте се оттук — каза той на Стуриш с тон, нетърпящ възражение. — Разкарайте се оттук, вие и хората ви и повече не ми се появявайте пред очите.

Капитанът на Лазурната гвардия не каза и дума и тръгна, ониксовите гвардейци също се оттеглиха след знак, даден от Лорн.

Алан изчака да останат сами, изгледа го от глава до пети с ледено изражение и каза:

— Кървиш.

Лорн наведе очи към струйката кръв, която се стичаше изпод десния му ръкав към малкия му пръст. Когато отново вдигна поглед, Алан вече му беше обърнал гръб и се отдалечаваше.