Обречена на теб [bg]

— Ангъс и Раул ми позволиха да ти разкрия заплатите им освен това съм посочил какво заплащане можеш да очакваш началото.

— Не мога да повярвам — оплаках се. — Подготвил си всичко в такива подробности, без да ми споменеш абсолютно нищо?

— Цяла сутрин работих над това. Досега не е ставало дума за подобно нещо и нямаше да повдигна въпроса, ако баща ти не беше споменал, че иска да се премести в Ню Йорк.

Такъв си беше Гидиън Крос. Никога не изпускаше нищо.

Татко взе документите, прочете най-горната страница и погледна Гидиън с невярващ поглед.

— Това тук истина ли е?

— Имай предвид, че Ангъс е бил до мен през по-голямата част от живота ми. Освен това е работил за военните и за тайните служби. Заслужил си е парите. — Гидиън наблюдаваше как баща ми прехвърля страниците. — Раул е при мен от доста по-скоро, затова не е достигнал позицията на Ангъс… все още. Но той също е добре обучен и има много умения.

Баща ми издиша шумно, когато отгърна следващата страница.

— Добре. Това е…

— Навярно повече, отколкото си очаквал, но вече имаш необходимата информация, за да прецениш какво възнаграждение ти предлагам в сравнение с другите ми хора. Можеш сам да се убедиш, че е съвсем справедливо. Ако приемеш предложението ми, трябва да преминеш допълнително обучение, както и да получиш необходимите разрешителни, лицензи и регистрации.

Баща ми изпъна рамене и вирна брадичка, упоритата бръчка около устата му изчезна.

— Добре.

— Ще видиш, че има и сума, предвидена за наема ти — продължи Гидиън. Държеше се като истински световен магнат. — Ако искаш, можеш да се настаниш в един свободен обзаведен апартамент до този, в който живееше Ева преди.

Прехапах устна — знаех, че става въпрос за апартамента, в който Гидиън се бе нанесъл, когато Нейтън беше заплаха за мен. В продължение на седмици се срещахме тайно там, докато пред обществото поддържахме заблудата, че вече не сме заедно.

— Ще си помисля — отвърна баща ми.

— Още нещо, над което трябва да помислиш — продължи Гидиън, — е фактът, че дъщеря ти е моя съпруга. Ние, разбира се, ще се съобразяваме със специалното ти място в живота на Ева и ще се отнасяме с уважение към теб. Няма да се държим безочливо в твое присъствие… което съвсем не означава, че няма да бъдем интимни.

„О, боже!“ Свих се от неудобство. Хвърлих гневен поглед към Гидиън. Същото направи и баща ми. Трябваше му цяла минута, преди да отвори уста и да проговори:

— Ще го имам предвид, когато обмислям предложението ти.

Гидиън кимна отсечено.

— Добре. Има ли друго, което трябва да обсъдим?

Баща ми поклати глава.

— Засега не.

Скръстих ръце. Знаех, че в определен момент ще имам да кажа доста неща по въпроса.

— Знаеш къде да ме намериш, когато си готова да ми се нахвърлиш, ангелчето ми — заяви съпругът ми и ми подаде ръка. — А сега хайде да те нахраним.