Обречена на теб [bg]

— Благодаря ти за загрижеността.

— Не мога да повярвам какво е станало. Ако бих могъл да ти помогна с нещо, моля те, кажи ми.

Отпуснах натежалата си глава на облегалката и затворих очи. Спомних си красивото

лице на Трей, меките му лешникови очи и малката издутина на носа му, която по негови думи бе резултат от счупване.

— Виж, Трей, не искам да се чувстваш виновен, но трябва да знаеш, че майка ми означаваше много за Кари. Беше му като втора майка. В момента той наистина страда.

Трей въздъхна:

— Съжалявам да го чуя.

— Все исках да ти се обадя… преди това да се случи — продължих и свих крака под себе си. — Да те чуя какво правиш, но… и да си поговорим за други неща. Исках да ти кажа, че според мен трябва да направиш това, което е най-добро за теб. Ако мислиш, че между вас с Кари би могло да има нещо, трябва бързо да вземеш решение. Вратата се затваря.

— Нека позная. Започнал е да излиза с някого.

— Не, точно обратното. Реши известно време да остане сам и да преосмисли желанията си. Нали знаеш, че скъса с Татяна?

— Така твърди.

— Ако му нямаш доверие, е най-добре да се разделите окончателно.

— Съжалявам… — Издаде нисък отчаян звук. — Не исках да кажа това.

— Кари се възстановява, Трей. Много скоро ще е готов да продължи напред. Трябва да помислиш над това.

— Нищо друго не правя. Но все още не знам какъв е отговорът.

Потърках мястото между веждите си.

— Може би не си задаваш правилния въпрос. Как се чувстваш по-щастлив — с него или без него? Изясни си това, а останалото ще се изясни само.

— Благодаря ти, Ева.

— Колкото и странно да ти се струва, ние с теб изминахме един и същи път. С Гидиън непрекъснато твърдяхме, че ще успеем да се справим, но това беше… знам ли… — Опитах се ди намеря правилните думи сред мъглата, която цареше в главага ми. — Ненужно перчене. Инат. Знаехме, че строим къща от карти, и това беше част от проблема ни. Не предприемахме стъпките, които биха осигурили здрава основа на връзката ни. Разбираш ли какво имам предвид?

— Да.

— Но и двамата се променихме много, както се промени Кари заради теб. А направихме и много компромиси.

Усетих, че съпругът ми влиза в стаята, и отворих очи.

— Заслужаваше си, Трей — казах тихо. — Вече не сме само и сферата на пожеланията. Все още се сблъскваме с трудности, сполетяват ни абсолютно непредвидени неща, но когато си казваме, че сме готови да преодолеем всички трудности, това е самата истина.

— Казваш ми да дам на Кари още един шанс?

Протегнах ръка към Гидиън и усетих приятен трепет в гърдите, когато той пристъпи към мен.

— Казвам само, че навярно ще ти харесат промените, които с направил. А ако се опиташ да го срещнеш по средата на път, сигурно ще установиш, че пътешествието си е струвало.