Жената от леса [bg]

- Целуни ме - казал, - целуни ме, за да ми покажеш, че ме обичаш.

Но девойката не искала да го целуне. Тя избягала и се изгубила в гората. Коремът я болял и тя легнала на земята. Бебето се раждало, но нещо не било наред. Болката била твърде голяма, имало прекалено много кръв...

О, колко много кръв!

Тя виждала светлините на една къща през дърветата, но не можела да стигне до нея. Опитала се да извика, но вятърът заглушавал думите ѝ. И точно когато мислела, че ще умре на студа и бебето ще загине заедно с нея, дошъл един мъж с дъщеря си. Жената поназнайвала нещо за медицината и двамата с баща ѝ успели да извадят бебето - момченце - на бял свят. Спасили детето, но не и майка му.

Преди да издъхне, девойката ги накарала да обещаят, че няма да казват на никого за нея и бебето, защото инак то би било в голяма опасност. Заклела ги да го отгледат като свое собствено и да запазят само малкия давидов щит, който носела на шията си, и книгата с приказки - докато станело време да научи истината.

После целунала сина си, склопила очи и по-добрата част от нея я напуснала. Погребали я на друго място в гората, далеч от къщата на двамата непознати. Дъщерята отгледала момченцето като свой син, защото отдавна мечтаела за детенце, но вече не вярвала, че Бог ще се смили над нея.

Кръстила момченцето Даниел.