Прах [bg]

— Полицията занимавала ли се е с него?

— Никога не е била викана. Всички проблеми били уреждани поверително. Типично за училищата. Но може да има и друга причина.

— Какво още каза майка му?

— Направила всичко възможно за него, похарчила луди пари за психиатри и лечение. Като дете Даниъл бил диагностициран с разстройство на сетивните възприятия. От думите на майка му съдя, че в неговия случай РСВ се проявява не в прекалената му реакция на усещания, а в това, че тя никога не му е достатъчна. Отначало объркали диагнозата му със синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, СДВХ, заради неспособността му да седи мирно и манията му да докосва неща, търсенето на тръпка и рисковани дейности, ходене на кокили, катерене по телефонни стълбове и водни кули, прозорци и водосточни тръби, фукане пред другите деца, които се опитвали да го имитират и пострадвали. Майка му призна, че не можела да го контролира, независимо как се е опитвала.

— Струва ми се, че му намира оправдания, защото подозира най-лошото — отбелязвам.

— Искаше аз да повярвам, че е била добра майка и му е осигурила всички възможни лекове. Люлки в задния двор, катерушки, трамплини, гимнастически топки, получавал всичко. И тя лично наблюдавала творческите му изяви като рисуване с пръсти и работа с глина.

— Глина — повтарям. — Точно каквото Ърни намери.

— И аз се сетих същото.

— Минерален отпечатък, който може да е от боя или глина за скулптури — казвам замислено.

Влакна ликра от ластичен плат като за гащеризон. Връщам снимката на Мартин на екрана, за да я разгледам по-внимателно. Разучавам рисунката на Даниъл върху белия гипс на ръката на приятеля му. Яркосиня карикатура, която май изобразява момче, закопчано от глава до пети в нещо, напомнящо на чувал, ушит от пъстър ластичен плат, който може да бъде разтяган в различни интересни форми пред огледалото или в сенки по стените. Терапевтичен чорап за тяло, който не се къса, а ако ципът е дръпнат, човек не може да се измъкне от него. Може да диша вътре, но това не означава, че е невъзможно да задушиш някого с него, ако го обвиеш плътно около лицето му.

Удобен начин за задържане на човек. Мекият копринен плат не причинява сериозни наранявания. Представям си Гейл Шиптън, парализирана от електрошока и закопчана в подобно нещо. Това би обяснило сините влакна от ликра по тялото й, под ноктите и между зъбите й. После я виждам как се мъчи да се освободи от ластичния си затвор в колата на убиеца. Драска с нокти, може би хапе плата, паникьосана и с лудо разтуптяно сърце.

Надявам се да е умряла бързо, преди той да е успял да довърши кошмарното си деяние, и подозирам, че знам останалото. Вероятно разтегателният чувал е бил отворен на седалката на колата и в мига, когато я е вкарал вътре, я е закопчал в него, уверявайки я, че няма да я нарани, ако се държи добре. Сигурно я е заплашил и с нов електрошок.

Виждам го как шофира в тъмнината и може би й говори. Отвежда я на място, което е избрал предварително, стяга ластичния плат около лицето й и я задушава. Това би отнело не повече време от нужното за удавяне, освен ако е бил достатъчно жесток, за да го прави бавно, да затяга и отпуска колкото си иска до мига, когато тялото й не е можело да изтърпи повече тормоз и се е предало.