Игрите на Палача [bg]

Рутинната полицейска дейност отстъпи мястото си на антитерористичната група, която веднага бе свикана и пусната в действие. Трийсет минути след като името на фон Графенлауб се появи на екрана, жилището му бе обградено, но бяха необходими шест часа и намесата на специално обучен екип, за да влязат вътре. Работеха много предпазливо и вземаха всички възможни мерки, за да не допуснат някоя от шегичките на Палача да ги изненада неприятно. Специално оборудване изследваше всеки милиметър за евентуални скрити капани и претърсиха целия блок, за да не допуснат терористът да се измъкне от някой резервен изход.

Пренебрегвайки протеста на някои от висшите си служители, шефът на Крипо настоя той лично да води групата, която щеше да осъществи претърсването на жилището. Много предпазливо и с непрекъсната връзка със Следотърсача хората от групата влязоха в апартамента на Ерика, но не през главния вход, а през една дупка в стената, която бяха избили след педантично обследване на стените с детектори за метал и експлозиви. Датчиците отчетоха само слаби следи от боен заряд. Откриха и втори таен вход. От него се влизаше направо в един апартамент, намиращ се в съседната къща.

В светилището на Ерика те намериха това, което търсеха, но не по начина, който бяха очаквали. Беат фон Графенлауб беше наистина там, но в положение, което веднага го превръщаше от заподозрян в жертва. Бе проснат напреки върху тялото на съпругата си, от гърдите му стърчеше върха на една алебарда от петнайсети век, чиято ръкохватка бе забита в гърба му така нехайно, сякаш ставаше дума за забиване на нож в пръстта.

Шефът на Крипо се изпоти.

— Смахната работа — измърмори той.