Игрите на Палача [bg]

Усети, че някой го разтърсва, но не желаеше да напуска топлия уют на съня. Отново го разтърсиха, вече не така леко.

— Шефе — каза един познат глас. — Шефе, появи се име.

Шефът на Крипо неохотно се върна в реалния свят. Не помнеше съня си, но със сигурност знаеше, че е било нещо по-приятно от това, за което се събуждаше напоследък.

Е, може би бе твърде черноглед на моменти. Напредъкът на Проект „К“ толкова го изненада, че бе решил да се мотае наоколо докато не получат някакъв резултат. Пък и това бе съвсем основателна причина да не се завръща в кабинета си, където го чакаше тежък артилерийски обстрел от всички възможни инстанции.

— Готови сте с име? — той отвори очи, премигна и се ококори. — Господи, Хенсен, изглеждаш ужасно.

— Всичките ми схеми изгърмяха — каза Хенсен, — когато свърши всичко това ще спя поне един месец.

Шефът седна на кушетката и взе чашата димящо кафе, което Хенсен му бе донесъл. Чуваха се пиуканията на компютъра. Погледна часовника си.

— Вече е утре — каза Хенсен, — спа само няколко часа, но през това време се случиха доста неща. Има и добри и лоши новини.

Полицаят се сети, че малко преди да заспи, нещо го мъчеше.

— Ирландецът и Мечката — каза той, — върнаха ли се?

— Не съвсем — каза Хенсен и му предаде това, което бяха научили от местната полиция.

Шефът на Крипо поклати недоумяващо глава.

— Невероятно, навярно все още сънувам. Това коя новина беше — добрата или лошата?

— Зависи откъде ще погледнеш случилото се.

— Имам лошо око — отговори шефът, който всъщност още не знаеше как да приеме новините. Остави кафето си и се изправи. — Спомена за някакво име — обърна се той към Хенсен. — Нима искаш да ми кажеш, че машинката ти най-сетне е спряла да се тутка? Открили сте кой е Палачът?