Игрите на Палача [bg]

— Какво те накара да заподозреш Балак?

Фицдуейн напълни шепата си с камъчета и едно по едно започна да ги хвърля. Харесваше му плясъка им във водата. Питаше се защо години наред хиляди хора са сядали на брега на реката и са правели същото. Дали пък от това коритото не се е повдигнало? Дали в крайна сметка реката нямаше да бъде задушена от мислители като него?

— Много неща. Но първото бе просто вътрешното ми чувство, че Балак не е човекът, за когото се представя. После много дребни неща ме наведоха на тази мисъл. Бил е любовник на Ерика. Достатъчно властна личност е фактът, че е художник означава, че познава отлично човешката анатомия. Работните му навици му позволяват да пътува много и да отсъства дълго, без никой да го заподозре. Направо е вманиачен на тема сигурност и безопасност. Ателието му е близо до мястото, където бе открито тялото на Клаус Миндер. Има и други неща, но те са по-скоро изводи и заключения, които на сегашния етап вече са излишни. Палачът е идентифициран и това не е Балак.

— Мм — замисли се Мечката, вече не чувстваше умора.

— Както и да е, не мисля, че би могъл да извърши нещо толкова драстично като момичето от шахматната дъска.

— Не забравяй, че си имаме работа с човек, който обича да играе разни игри — каза Мечката. — Палачът не следва общоприетата логика на нещата. Създал е своя собствена система от правила. Харесва му да си играе с официалните власти. Всъщност, това не е нещо необичайно. Преди години залових един крадец на коли, който в продължение на четири години бе действал необезпокояван, докато накрая не задигнал една полицейска кола и при това с надписи, с лампа и всички отличителни знаци. Като го попитах защо точно полицейска кола си е харесал, знаеш ли какво ми каза? Каза, че не могъл да устои на изкушението.