Игрите на Палача [bg]

— Аз пък мислех, че всичките му коли са с тъмни стъкла — обади се Мечката.

— Понякога, когато времето е било горещо, са забелязвали да се отваря прозорец — продължи Фицдуейн, — а освен това са го видели на два пъти да се разхожда — и двата пъти е валяло и естествено, той е бил скрит от чадъра.

— Русокос, с брада, среден на ръст и така нататък — каза Мечката.

— Да, нещо такова — каза Фицдуейн. — Това отговаря на снимката и личните му данни от досието му в бернската полиция.

— Тогава какъв е проблемът?

— Успяхме да открием нещо за семейството му в Щатите. Не ни се удаде да се доберем до снимка — баща му е бил висш служител на ЦРУ и вероятно заради собствената си безопасност и тази на семейството си не е позволил да им се направят снимки, но описанието на външността му не съвпада. Косата и очите му са други. На младини Лодж е имал тъмнокестенява коса и кафяви очи.

— Трябват ти само перука и цветни контактни лещи.

Фицдуейн поклати глава:

— Не е толкова просто. Както знаеш, обичайната процедура за чужденец, който желае да живее в Швейцария, включва и проучване от Fremdenpolizei28. Лодж е бил на няколко пъти разпитван от опитен сержант, който се кълне, че човекът, с когото е говорил, е бил естествено рус, не е бил с контактни лещи и е същият от снимката в досието, което пък напълно съвпада с описанието дадено от съседите.

— Отпечатъци?

— Никакви — каза Фицдуейн, — или поне в досието му в Щатите няма. Очевидно, ако се държиш добре и си достатъчно богат, дори и в Швейцария, не ти вземат отпечатъци. Съдебните лекари още са в „Мюри“. Открили са няколко неидентифицирани отпечатъка, но ако няма с какво да ги сравнят, няма да са много от полза. Лично аз не смятам, че Палачът е оставил своите. Привидно поема много рискове, но когато става дума за сериозни неща, наистина си го бива.

— Значи Лодж е Палачът — каза Мечката, — но може би Лодж не е Лодж, този Лодж, който всъщност не е Лодж, е неоткриваем.

— Печелиш — каза Фицдуейн.

Мечката погледна през прозореца. Въпреки мерките за сигурност той бе настоял да е на първия етаж и да има свободен достъп до градината. Прозорецът бе открехнат и до него достигаше ароматът на току-що окосена трева. Чуваше се и косачката.

— Мразя болниците, но тази специално започна да ми харесва. А има ли някакъв зъболекарски архив? — попита той.

— Оставих най-хубавото за най-накрая.

— Казвай — подкани го нетърпеливо Мечката.

— Следотърсачът бе програмиран да провери всички инциденти в Берн, които по някакъв начин може да са свързани с дейността на Палача. Оказа се, че преди няколко дни е бил напълно опожарен един зъболекарски кабинет, заедно със самия зъболекар, който е бил здраво завързан с тел за работния си стол.