Игрите на Палача [bg]

Силви бе преминала през най-жестоко обучение, една от целите на което бе да притъпи чувствата й, а и бе изтърпяла ритуалното приемане в организацията на Кадар, което бе хиляди пъти по-брутално. Заслужено се гордееше, че без да й трепне окото, изпълнява всичките си задачи, но при мисълта за екзекуцията на Врени фон Графенлауб, нещо я свиваше под лъжичката.

Кадар бе дал инструкциите си весело и непринудено, като че ли ставаше дума за някаква шега.

— Искам да обесите момичето — бе казал той, — нека и тя да умре като брат си. Съвсем по швейцарски. Май ще създадем нова традиция в семейство фон Графенлауб, но за съжаление, поради самата й същност едва ли ще може да се предава от поколение на поколение. Както и да е. Баща й със сигурност ще оцени симетрията.

Заключалките на външната врата на къщата не ги затрудниха особено и след минута вече бяха вътре. Намериха Врени фон Графенлауб свита под един юрган във всекидневната със затворени очи и държаща в прегръдките си малко агне. Тя отчаяно се опитваше да си внуши, че всичко е само лош сън, че шумовете от отварянето на вратата и стъпките бяха игра на въображението й, че телефонът си работи нормално и че като отвори очи, всичко в къщата ще си е постарому.

Гретел изтръгна агнето от ръцете й и започна да налага свитата на кълбо Врени, докато накрая не я накара да го погледне. Тогава с един замах отряза главата на блеещото животно, кръвта му опръска вцепененото от ужас момиче. Беше толкова уплашена, че дори можеха да подушат страха й. Писъците й замряха в гърлото.

Таванът на всекидневната бе твърде нисък за целта им и затова те завързаха въжето за една греда от тавана на спалнята и вдигнаха Врени през отвора за отопление. Подът на спалнята с отвора за отопление си бяха естествен ешафод.

Хензел имаше задача да стои на пост, докато Гретел и Силви подготвят обесването. От прозореца на кухнята той виждаше алеята, която водеше към селото и мястото, където се бе скрил Сантин като външен пост. Слабата лунна светлина позволяваше да се наблюдава околността, но често-често луната се скриваше зад облаците и тогава всичко потъваше в мрак. В такива моменти все му се струваше, че сенките се движат. Знаеше, че ако има нещо, Сантин от мерцедеса ще го предупреди навреме, затова предпочете да следи подготовката за обесването.

Късметът на Мечката му изневери, когато се опита да прекоси двайсетината метра от навеса за дърва до къщата. Движенията му, затруднени от натрупания сняг, събудиха подозренията на Хензел, той сграбчи радиото и започна да ругае Сантин. Почти едновременно с това осъзна, че действията му са безсмислени, пусна радиото, извика, за да предупреди Силви и Гретел и стреля по движещата се сянка.