Кенилуърт [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
— Струва ми се, че вцепенението преминава — отвърна графинята, след като се поразходи малко из стаята, подкрепяна от Джанет. — И все пак възможно ли е това? Нали взех смъртоносна отрова? След като ти излезе, дойде Варни и с поглед, в който аз прочетох съдбата си, ми заповяда да изпия онова страшно лекарство. О, Джанет, няма съмнение, че то е смъртоносно — такъв виночерпец никога не би ти налял нещо безвредно!
— И аз се страхувам, че той не го смята за безвредно — отговори момичето, — но бог обърква плановете на злодеите. Повярвайте ми, готова съм да се закълна в евангелието, в което са всичките ни надежди, че животът ви не е застрашен от това престъпно деяние. Не се ли съпротивлявахте?
— В замъка царуваше пълна тишина — отговори графинята, — ти беше излязла и в стаята нямаше никой друг освен него, а той е способен да извърши всякакво престъпление. Исках да се отърва от омразното му присъствие и изпих онова, което ми предложи. Ти спомена за спасение, Джанет. Възможно ли е такова щастие?
— Ще ви стигнат ли сили да чуете това, което ще ви кажа, и да направите опит?
— Сили ли? — повтори въпроса й графинята. — Попитай сърната, когато острите зъби на хрътките са вече протегнати към нея да я захапят, дали има сили да се прехвърли през пропастта. Готова съм да направя всичко, за да се измъкна оттук.
— Изслушайте ме тогава — каза Джанет. — Един човек, когото считам за ваш истински приятел, често ми се изпречваше на пътя в последно време, предрешен по най-различен начин, и се опитваше да ми заговори, но аз — тъй като едва тази вечер му се изясниха нещата — все го избягвах. Той е търговецът, който ви донесе преди време стоката си, той е пътуващият книжар, който ми продаде книгите. Всеки път, когато излизах от къщи, бях сигурна, че ще го срещна. Днешното събитие обаче ме накара да се реша да поговоря с него. Той е приготвил всичко необходимо за бягството ви и сега ви очаква при задната врата на парка. Имате ли обаче физически сили! Имате ли нужната смелост да предприемете това рисковано начинание?
— Оня, който бяга от смъртта, намира сили — отвърна графинята. — Оня, който се спасява от позор, намира и смелост. Надеждата да се изтръгна от ръцете на мерзавеца, който застрашава живота и честта ми, би ми дала сили да стана дори от смъртното ложе.
— В такъв случай нека бог да ви е на помощ, милейди — рече Джанет. — А сега трябва да се сбогувам с вас ида ви поверя на божията милост и грижа.
— Нима ти няма да избягаш заедно с мен, Джанет? — попита разтревожено графинята. — Нима ще те загубя? Такава ли е твоята преданост?
— Бих избягала заедно с вас с такава готовност, с каквато птичката отлита от клетката, милейди. В такъв случай обаче всичко ще се разкрие много бързо и неизбежно ще тръгнат да ни преследват. Аз трябва да остана и да направя всичко възможно, за да прикривам истината колкото може по-дълго. Бог ще ми прости измамата, защото тя е наложена от нуждата.
— Нима ще трябва да пътувам сама с този непознат? Ами ако това се окаже още по-страшна и заплетена интрига, чиято цел е да ме раздели с теб, единствения ми близък човек, Джанет?
— Не се страхувайте от такова нещо, госпожо — успокои я веднага Джанет. — Този човек е честен в намеренията си спрямо вас, той е приятел на мистър Тресилиан и е дошъл тук по негово нареждане.
— Щом е приятел на Тресилиан, ще му се доверя напълно, както бих се доверила на изпратен от небето ангел, защото на този свят не познавам човек, комуто подлостта, измамата и егоизмът да са по-чужди, отколкото на Тресилиан. Той обикновено забравя себе си, когато може да бъде полезен на другите. Уви, Джанет, колко зле е възнаграден той за своите достойнства!
Те трескаво събраха няколкото вещи, които сметнаха, че ще бъдат необходими на графинята за пътуването, Джанет бързо и сръчно ги пристегна в малък вързоп, като не забрави да пъхне в него и попадналите й под ръка украшения с истинска стойност, както и касетката със скъпоценности, защото прецени мъдро, че биха могли да бъдат от полза при някое непредвидено бъдещо обстоятелство. След това графиня Лестър замени тоалета си с дрехата, която Джанет обличаше обикновено при кратките си излизания от къщи — необходимо бе да се заличат всички външни белези, които можеха да привлекат нечие внимание. Когато тези приготовления привършиха, луната вече се беше издигнала на летния небосклон и всички в замъка се бяха уединили по стаите си за сън и отмора.
Не беше трудно да се излезе от замъка и от парка, трябваше само да се мине незабелязано. Антъни Фостър бе свикнал да гледа на дъщеря си с такова благоговение, с каквото един закоравял престъпник може да гледа на своя ангел-пазител — който въпреки престъпленията му продължава да бди над него, — и й имаше пълно доверие. През деня Джанет беше свободна да върши каквото пожелаеше. Тя имаше ключ от задната врага на парка, така че можеше да ходи по всяко време до селото по домакински работи, които бяха поверени изцяло на нейното ръководство, както и да посещава богослуженията на своята секта. Наистина тази свобода й беше дадена при строгото условие, че няма да се възползува от нея, за да направи нещо, което би улеснило бягството па пленницата — както наричаха графинята, която през последно време бе започнала да проявява признаци па нетърпение и недоволство от наложените й ограничения. И Джанет, разбира се, никога не би нарушила думата си и не би измамила доверието на баща си, ако днешната сцена не бе събудила у нея страшни подозрения. Събитията, на които бе станала свидетелка, не само я оправдаваха за постъпката й, но й вменяваха в дълг да се погрижи преди всичко за спасението на господарката си и да остави настрана всички други съображения.