Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
Не беше в художествената галерия, но за сметка на това една елегантна дама на средна възраст чистеше кухнята. Спрях да я огледам. Имаше къса руса коса и много чисти сини очи. Беше облечена в обикновена бяла добре скроена риза и съвсем обикновена синя пола. Щом ме видя, се усмихна широко.
- Добро утро, госпожице Стийл. Искате ли да ви приготвя закуска? Тонът й бе много топъл служебно задължение, разбира се. А аз стоях като глътнала бастун и се чудех коя е тази красива блондинка в кухнята на Крисчън. И на всичкото отгоре бях само по тениска!
- Аз... не мисля, че сме се виждали. Гласът ми беше тих и едва прикривах нетърпението си да разбера коя е тази жена.
- О, ужасно съжалявам. Аз съм госпожа Джоунс. Домакинката на господин Грей.
„Аха .
- Приятно ми е да се запознаем успях да измънкам.
- Искате ли нещо за закуска, мадам?
„Мадам!?"
- Само чай, ако обичате. Знаете ли къде е господин Грей?
- В кабинета си.
- Благодаря.
Тръгнах към кабинета буквално унищожена. Защо Крисчън наемаше само красиви блондинки? И тогава ми мина през ума, че вероятно те всичките са бивши робини. Отказах дори да приема мисълта за такава вероятност. Подадох глава през вратата. Той говореше по телефона с лице към прозореца. Черен панталон и бяла риза. Косата му беше все още мокра от душа и всички кофти мисли се изпариха от главата ми.
- В случай, че компания „Пи Ел" не подобри качеството си, не съм заинтересован, Рос. Ние не можем да понесем чужди загуби. Не искам никакви глупави извинения повече... Кажи на Марко да ми се обади. Или ще правим нещо, или край... Да, кажи на Бърни, че прототипът е много хубав, но не съм много сигурен за интерфейса... Не, просто нещо липсва... Искам да се видя с него днес следобед... Всъщност искам да се видя и с екипа му, да обобщим нещата... Добре. Дай ми сега Андреа...
Докато чакаше, гледаше през прозореца надолу към мъничките хора от върха на кулата си. Властелинът на своята собствена вселена.
-Андреа...
И в същия миг усети присъствието ми. Бавна и много съблазнителна усмивка огря лицето му. Ето така ми вземаше думите и разтапяше слабините ми. С една усмивка. Без съмнение беше най-красивият мъж на планетата, прекалено красив за хората там долу, прекалено красив за мен. „Не, не е твърде красив за теб" скара ми се моето друго аз. Засега беше нещо като... мой. Тази мисъл стопли тялото ми и някак разкара горчивината и неувереността ми.
Той продължи разговора си, без да откъсва очи от моите.
- Разчисти програмата ми за тази сутрин, но накарай Бил да ми се обади. Ще съм там в два. Трябва да говоря с Марко днес следобед, за което ми е нужен поне половин час... С Бърни и хората му ще говоря след като се видя с Марко или може би утре.
И ми намери някъде време да се виждам с Клод всеки ден тази седмица... На него му кажи да чака... О... Не, не искам никаква публичност за Дарфур... Кажи на Сам да се заеме с това... Не... Какво събитие?... Това е в събота, нали?... Изчакай.
Обърна се към мен и ме попита:
- Кога се връщаш от Джорджия?
- В петък.
Той продължи да говори с Андреа.
- Ще имам нужда от още един билет. Ще ме придружава дама... Да, Андреа, точно това казах... Ще ме придружи госпожица Анастейжа Стийл... Това е всичко. И затвори. Добро утро, госпожице Стийл.
- Добро утро, господин Грей. Усмихнах се срамежливо.
Той обиколи бюрото си с присъщата си грациозност и застана
пред мен. Погали леко бузите ми с опакото на ръката си.
- Не ми се искаше да те будя. Изглеждаше така сладко заспала и спокойна. Наспа ли се добре?
- Благодаря, спах доста добре. Дойдох само да кажа добро утро, преди да вляза за душ.
Гледах го и пак пиех от онзи планински извор. Той се наведе и ме целуна нежно. Не можах да се стърпя. Неусетно бързо за самата мен ръцете ми се заровиха в косата му и впих пръсти в мокрите му кичурчета. Притиснах тяло към неговото и го целунах. Желаех го. Моята нежна атака го изненада, но не му отне много да се съвземе. Ръцете му се плъзнаха в косата ми, по гърба ми, по голото ми дупе. Кратък стон се откърти от гърлото му. Езикът му се плъзна в устата ми. После той се отдръпна и ме погледна с притворени очи.
- Сънят ти се е отразил добре. Дали да те пусна да си вземеш душ, или да те просна на бюрото?