Петдесет нюанса сиво

Затворих очи, усещах как възбудата малко по малко се надига и натрупва, сладко, бавно и ме вдига нагоре към онази кула в небето. Движенията му ставаха все по-бързи и отривисти. Стенех високо. Бях се превърнала само в усещане, сензационно усещане, напълно отдадена на радостта, която ми носеше, и напълно отдадена на... него. И когато ритъмът му зачести, усетих как краката ми се сковаха, слабините ми започваха да се свиват все по-силно, все по-бързо.

- Хайде, бебчо, направи го за мен говореше той през стиснати зъби, а нечовешката потребност в гласа му и напрежението в цялото му тяло да забави края ме изстреляха нагоре.

Извиках безмълвно, зовях Господ, докосвах слънцето и изгарях, въртях се около него в унищожителни спирали. Той нахлу бясно в мен, застина, стисна здраво китките ми и достигайки своя връх, потъна безмълвно, елегантно, нежно в мен.

Беше толкова неочаквано! Бавно се връщах към реалността. Бях пак на земята.

- Какво направи с мен, по дяволите? говореше задъхано и прокарваше нос по кожата на врата ми. Ти си магьосница. Владееш някаква страшна магия.

Пусна китките ми. Прокарах пръсти през косата му, докато бавно се спусках от моя връх. Стиснах го по-силно с краката си.

- Грешиш. Аз не съм магьосница. Аз съм омагьосаната прошепнах.

Той ме погледна някак отнесено и за миг видях в очите му страх, паника дори. Сложи ръце от двете страни на лицето ми, стисна главата ми.

- Ти. Си. Моя. Всяка дума беше в стакато. Разбираш ли това?

Беше толкова открит, толкова изпълнен със страст, фанатично отдаден на мен. Силата, с която говореше, прозвуча като молба. И тази молба дойде така неочаквано, че ме обезоръжи напълно. Попитах се защо ли се чувства така.

- Да, твоя казах.

- Сигурна ли си, че трябва да идеш в Джорджия?

Кимнах бавно. И в този миг видях как цялото му изражение се промени и той започна бавно да затваря вратата към душата си. Рязко се отдръпна от мен. Дори ме заболя леко.

- Боли ли те? попита той, навел лицето си до моето.

- Малко признах.

- Искам да те боли. Искам болката да ти напомня, че аз съм бил там, само аз.

Сграбчи брадичката ми, целуна ме грубо, изправи се и ми подаде ръка да стана. Погледнах опаковката от презерватива и казах:

- Винаги готов, а?

Той ме погледна малко объркано, докато вдигаше ципа си. Посочих празното пликче.

- Човек се надява, Анастейжа, и дори мечтае. И понякога мечтите се сбъдват.

Очите му горяха. Не разбирах. Сиянието от току-що отшумелия оргазъм започна бързо да гасне. Какъв му беше проблемът?

- Значи секс на бюрото ти е било мечта или може би сън? попитах. Надявах се шегата да разведри обтегналата се атмосфера.

Той се усмихна загадъчно, но усмивката не стигна до очите му и веднага разбрах, че не за първи път прави секс на бюрото си. Мисълта беше крайно неприятна. Усетих болезнено свиване около сърцето. Сиянието бе окончателно погаснало.