Версия Пеликан
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-824-011-5
- Переводчик: Кристин Василева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Версия Пеликан». Краткое содержание книги:
— Не мога да чета в кола. Става ми лошо.
— По дяволите! По дяволите! По дяволите!
— Пак почваш да крещиш.
Той рязко изви кормилото вдясно и спря пак на забранено. Отзад запищяха клаксони. Изгледа я свирепо.
— Благодаря — усмихна се сдържано тя и започна да чете на глас.
Беше клетвена декларация, написана чистичко и прегледно на четири страници и заверена в присъствието на нотариус. Датата показваше, че е правена в петък, деня преди последното обаждане на Морган. Под клетва младият Къртис заявяваше, че работи в отдел „Нефт и газ“ в „Уайт и Блазевич“ от самото си постъпване във фирмата преди пет години. Клиентите му били частни проучвателни фирми от различни страни, но в повечето случаи американски. От самото начало работел за клиент, който бил ответник в огромен процес в южна Луизиана. Клиентът се наричал Виктор Матис. И този мистър Матис, с когото никога не се бе срещал, макар че съдружниците в „Уайт и Блазевич“ добре го познавали, настоявал делото да бъде спечелено на всяка цена, та да може в крайна сметка да вади милиони барели нефт от мочурищата на Теребон Париш в Луизиана. Там имало и милиони кубически метра природен газ. За това дело в „Уайт и Блазевич“ отговарял съдружникът Ф. Симс Уейкфилд, който бил близък приятел на Виктор Матис и често го посещавал на Бахамските острови.
Дарби и Грей седяха на забраненото място, откъдето полицаите всеки момент можеха да ги вдигнат, и не забелязваха профучаващите покрай тях коли, които ги заобикаляха опасно близо. Тя четеше бавно, а той слушаше със затворени очи.
И така делото било твърде важно за „Уайт и Блазевич“. Фирмата не участвала пряко в процеса и обжалването на присъдата, но цялата документация минавала през Уейкфилд. Той работел само по делото „Пеликан“, както го наричали всички. Прекарвал по-голямата част от времето си в телефонни разговори било с Матис, било с някой от стотината прависти, които работели за него. Морган отчитал по десет часа седмично по делото, но работата му била все някъде из периферията. Предавал отчета си директно на Уейкфилд и това било необичайно, защото всички други отчети се връчвали на финансовия отговорник на отдела, който ги пращал в счетоводството. Морган бил научил туй-онуй за толкова години и бил твърдо убеден, че Матис не плаща на фирмата по обичайната й часова ставка. Направо бил сигурен, че фирмата е поела делото срещу процент от бъдещите постъпления от нефта. Бил дочул цифрата десет процента от чистата печалба. Това било нещо нечувано в бранша.
Отвън изсвириха спирачки и те настръхнаха, очаквайки удара. Размина им се на косъм.
— Ще ни убиеш, да знаеш! — почти изкрещя Дарби.
Грей запали, завъртя волана вдясно и качи колата на тротоара. Само задните колела останаха на платното. Вече бяха направо на сигурно място.
— Продължавай да четеш — тросна й се той.
И така, на двайсет и осми септември или някъде там Морган влязъл в кабинета на Уейкфилд с две папки и куп документи, които нямали нищо общо с делото „Пеликан“. Уейкфилд говорел по телефона. Царял обичайният хаос, секретарките сновели напред-назад, всичко си било както винаги. Той почакал няколко минути шефът да се освободи, но разговорът не свършвал. Накрая, след като минали петнайсет минути, Морган взел папките и документите от разхвърляното бюро и си тръгнал. Отишъл си в стаята на другия край на коридора и почнал да работи. Било около два следобед. Посегнал за някаква папка и попаднал на нещо, написано на ръка, което било най-отдолу на купа документи, току-що донесени от него. Явно несъзнателно го бил вдигнал от бюрото на Уейкфилд. Веднага скочил с намерението да го върне. И го прочел. После още веднъж. Погледнал към телефона. Линията на Уейкфилд още била заета. Фотокопие от тази бележка бе приложено към клетвената декларация.
— Прочети я! — изкомандва Грей.
— Не съм свършила с декларацията — озъби му се.
Нямаше смисъл да спори с нея. Дарби беше юридическият мозък, а това беше юридически документ и тя щеше да го чете, както си решеше.
И така, Морган бил поразен от тази бележка. И ужасен. Веднага изхвърчал от стаята си, слязъл до най-близкия ксерокс и я снимал. После се върнал и поставил оригинала под папките, точно както го намерил на бюрото. Щял да се закълне, че никога не я е виждал.
Бяха два абзаца, написани на ръка, на хартия за служебно ползване. От мистър Велмано, Марти Велмано, главен съдружник във фирмата. Носеше дата 28 септември, бе до мистър Уейкфилд и гласеше: