Краля демон [bg]

— И аз така съм чувала. Баща ви, крал Маркъс, ме покани във вилата си край Ветровито езеро.

— Там е прекрасно през лятото — отбеляза Лиъм. — Независимо че вилата е малко пренаселена, когато и трите му съпруги са там.

Раиса се зачуди дали ги спомена умишлено.

— Предпочитам да прекарвам летата си в града, където проспиваме дневните жеги и будуваме по цяла нощ. Скоро ще настъпи есен и нощите ще станат хладни и приказни, а дъждовете ще вдъхнат живот на цветята. Наричаме я сезонът на любовта. — Той сложи ръка върху нейната.

„Внимавай — отправи към себе си предупреждение Раиса. — В този малък принц се е прехласнала Миси Хакам.“ Раиса често използваше Миси Хакам като мерило за глупаво поведение.

— Интересите на баща си ли представлявате, или своите? — осведоми се Раиса.

Лиъм се засмя, но в смеха му се долови горчива жилка.

— Баща ми не се нуждае от моята помощ, за да си намери съпруга. Тук съм от свое име.

— Е, в такъв случай какво е вашето гледище относно многоженството? Ако имате две-три съпруги, и на тях ли им е позволено да имат по няколко съпруга?

Когато Раиса му задаваше този въпрос, Лиъм отпиваше вино и едва не го изплю върху масата.

— П-принцеса Раиса — изстреля той, — който и щастливец да ви вземе за жена, ще бъде предостатъчно зает с вас, за да усложнява живота си допълнително.

Раиса също прихна, но не ѝ убягна фактът, че той не отговори на въпроса ѝ. Само я наблюдаваше запленен. Погледът му се плъзна надолу към устните ѝ и обратно към очите ѝ.

Приведе се близо до нея и опря длани в голите ѝ рамене. От допира му тя настръхна.

— На този етап бих ви поканил на разходка в градината, но доколкото чувам, още вали като из ведро. Дали… няма някое по-усамотено местенце, където да поговорим далеч от ушите на царедворците?

На Раиса ѝ хрумна, че вероятно тази вечер Лиъм олицетворяваше опасността, която бе очаквала от Мика. Интригуваща опасност.

В същия момент дочу стъпки зад гърба си, а Лиъм погледна над едното ѝ рамо и се навъси.

— Ваше Височество. — Без да се обръща, Раиса позна кой е. — Ваше Височество, кралицата изисква присъствието ви в покоите си — доложи Мика Баяр. — Помоли ме да ви заведа.

Раиса го изгледа недоверчиво. Точно него ли би изпратила майка ѝ след онази случка? Огледа се за Амон, но не го видя никъде. Запита се дали вече се е качил в градината.

Мика се обърна към Лиъм.

— Простете, Ваше Височество, но ще се наложи да извините принцеса Раиса. Става късно.

— Да. Така е — съгласи се незлобливо Лиъм и се усмихна на Раиса. — Принцеса Раиса, ще поостана тук още няколко дни. Отседнал съм в имението Кендал. Надявам се да ви видя отново, преди да отпътувам към Тамрон. — Принцът ѝ се поклони и се обърна.

Мика го изпрати с поглед, хвана Раиса за лакътя и я изведе от балната зала.