Боговете на войната [bg]

Видя напред самотна фигура с толкова бяла тога, че изглеждаше като зимен скреж. Мъж. Намръщи се, когато тръгна към него. Не можеха ли да изчакат? Какво беше толкова важно, че трябва да прекъснат мислите му, преди дори да е започнал денят? Мъжът се приближи — беше Касий.

— Цезаре, сенатът се събира в театъра на Помпей. Дойдох да ти съобщя.

— Защо, какво се е случило? — попита Юлий. Спокойствието му се беше изпарило.

— На идите на март е годишнината от провъзгласяването на Помпей за консул — каза Касий. — Подходящо е да почетем семейството му по този начин. Решението беше взето в твое отсъствие. Бях притеснен, че може да не е стигнало до теб, и…

— Добре, достатъчно — сопна се Юлий. — Нямам време да чета всички писма.

Касий само наклони глава.

Завиха надясно към Капитолийския хълм.

Юлий внезапно спря.

— Какво ти стана? — попита Касий.

— Нищо. Просто се сетих за един старец, когото познавах преди много време.

— Разбирам — отвърна машинално Касий.

— Потиш се, Касий — отбеляза Юлий. — Трябва да се упражняваш повече, за да поддържаш форма.

— Прав си — отвърна Касий; гледаше напред.

Театърът на Помпей понякога — още от завършването си — се използваше като втора сграда на сената. Юлий дори изпитваше удоволствие да спори със сенаторите в нозете на статуята на Помпей. Тя се извисяваше над всички, несравнимо произведение, уловило строгите черти на покойния.

Изненада се, като видя пред вратата само няколко сенатори. Щом го видяха, двама от тях влязоха вътре. Юлий се намръщи при мисълта за работата, която го чакаше. Когато беше млад, беше наблюдавал дискусиите в сената с нещо, което се доближаваше до страхопочитание. Беше се възхищавал на великите мъже, които променяха Рим със силата на мислите и думите си. Беше вдъхновен от риториката им.

Трагедията на опита и годините беше в това, че героите губеха блясъка, който бяха имали. Вероятно новите мъже, които беше довел в редиците на сенаторите, все още стъпваха на пръсти при приемането на законите. Вероятно бе видял последните велики мъже на Рим. Мъже с достатъчно сила, за да се противопоставят на ограниченията на републиката. Беше се учил от тях, но тези битки бяха минало, независимо дали носеше корона, или не.