![Без светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/0/bez-svetlina-bg-download.jpg)
Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
Комбинацията от уиски и бира си оказваше своето върху Шек, но дори и позамаян, той току-що запълни празнина в ребуса на Бъртъл. На Бъртъл му бе известно как огромните суми пари са се натрупали до такава степен, че Калатис вече е решил да изпълни крайния си замисъл, грандиозния финал, но просто не беше сигурен дали притокът от пари идва само от купувачи на информация. Сега знаеше, че не е така и макар да подозираше за наркотици през цялото време, не беше успял да го докаже или да го измъкне от Шек до този момент. Шек му беше дал началото и края — а сега и средата, онази част, която беше движещата сила зад хитрия план на Калатис да постигне за себе си финансова нирвана.
Шек отново се пресегна към уискито. Но ръката му едва стигна до гърлото на бутилката, когато той замръзна. Стрелна поглед към Бъртъл. Подуши нещо. После пак започна да души, дълбоко и шумно. Лицето му пребледня.
— Каква е тая гадост…?
Ремберто и Мъри гледаха едновременно през силните си бинокли към светещите прозорци на кабината, когато експлозията превърна въздуха в огнено було, възпламеняващо всичко наоколо в радиус сто фута, а епицентърът беше наблюдаваната от тях лодка.
Всички в хотелската стая неволно извикаха. Ремберто и Мъри веднага се съвзеха и започнаха да местят нагоре-надолу биноклите си, но не можеха да видят почти нищо повече.
Триножникът на Бойд започна да се клати и той бързо измъкна друг вид фотоапарат и се залови за работа.
Черил смъкна слушалките и се взря навън към надигащите се високо нагоре оранжеви пламъци, които осветяваха всичко наоколо.
Тя сякаш все още чуваше как той душеше. Думите му: „Каква е тая гадост“ звучаха още в ушите й.
51.
Грейвър седеше до бюрото си и държеше смаяно и безмълвно телефона, докато Арнет обясняваше какво се бе случило. Пола и Нюман го наблюдаваха отсреща. След като разчистиха в кухнята, те се бяха преместили в дневната, за да продължат да обсъждат действията си по-нататък. Когато телефонът иззвъня, Грейвър предположи, че е Арнет, но изобщо не очакваше това, което тя му предаде.
— Да, добре — каза той и трябваше да се прокашля. — Ще тръгна веднага щом мога. — Затвори телефона. — По дяволите…
Пола и Нюман се спогледаха.
— Това беше… от наблюдението. Проследили са Дийн чак до Клиър Лейк и яхтклуба в пристанището Саут Шор Харбър. Той слязъл към лодките. Екипът наел стая в местния хотел… там били аудио техникът, фотографът… Открили го в кабината на една от платноходките в яхтклуба. Говорел е с Брус Шек.
— Невероятно — рече Нюман.
Грейвър усещаше неподвижния поглед на Пола. Тя инстинктивно чувстваше, че не това беше шокът, поразил Грейвър.
Грейвър погледна часовника си.
— Преди по-малко от петнайсет минути… лодката избухнала.
Тишина.
— Екипът от наблюдението съобщил, че експлозията била страхотна. Може би са гръмнали половин дузина други лодки и са се подпалили още толкова. Казали, че надали нещо е останало от двамата, за да бъдат разпознати.
Пола и Нюман бяха като втрещени и нищо не продумваха. Грейвър почти усещаше ускорения им пулс и стягането в гърдите им. Сякаш изведнъж въздухът се бе сгъстил от парализиращия шок. Грейвър си помисли за Джинет Бъртъл. Тя щеше да стои будна цялата нощ, очаквайки Дийн да се прибере, и на сутринта щеше да бъде в паника. Все пак имаше вероятност да се обади на Грейвър. А може би Дийн й е казал нещо, което би я насочило в друга посока. В края на краищата Дийн не беше отвърнал на онова обаждане на Грейвър. Може би тя знаеше повече, отколкото той подозираше. Нямаше как да разбере това, но поне можеше да приеме, че тя не е очаквала подобно нещо.
— Та това е просто чудовищно — с разтреперан глас рече Пола. — То става неудържимо, не може да се управлява.
— Ами екипът? — попита Нюман. Говореха тихо, почти шепнешком. — Записали ли са нещо на лента, нещо от техния разговор?
Грейвър кимна. Не му се говореше. Искаше да бъде някъде другаде.