![Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/3/4/ricaryat-na-shalion-paladin-of-souls-bg-download.jpg)
Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Шалион #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]». Краткое содержание книги:
Заля ги лавина от коне. Джоконските стрелци изпопадаха под копитата им. Трещяха мечове, копия намираха целта си, забивани с ожесточение от крещящи мъже в сиво-златни табарди. Току пред лицето на Иста внезапно се материализираха конски копита с размера на чинии за супа и затанцуваха. Три от дългите конски крака бяха копринено бели, четвъртият — аленочервен от кръв.
— Доведох ви коня, който искахте — чу се гласът на Илвин, спокоен, ако не беше толкова задъхан. От другата страна на чиниите за супа друга четворка копита изтупкаха и се хлъзнаха. Той добави по-остро: — Богове пет! Ранена ли е?
— Омагьосана, струва ми се — отвърна задъхано Арис. Коленичи до Иста и я взе в хладните си, неживи, благословени ръце. Изправи се и я вдигна още по-нагоре, подаде я на брат си. Тя с тих стон се отпусна по корем в скута на Илвин.
Илвин изпсува и впи пръсти в едното й бедро през роклята да я задържи. Изрева през рамо към някого, не към Арис:
— Вземи Горам!
— Престрояват се! — изкрещя Арис. — Тръгвай! — Плесна белия кон по задницата, но и без това подканяне вече потегляха в галоп. Стрелнаха се по нанадолнището, далеч от пътя.
Източникът на кръвта подскачаше току под носа на Иста — грозна порезна рана напряко на десния хълбок на Перо; кървеше обилно. Земята се носеше шеметно под Иста. Конят се поколеба, тялото му се свиваше на възли; Илвин се наведе силно назад в седлото, ръката му стисна крака й като менгеме. Миг по-късно се плъзгаха право надолу по стръмния склон под дъжд от пръст и камъчета, предните крака на коня бяха изпружени напред, а широката му задница почти опираше в земята. Илвин изкрещя отново. Храстите я удряха през лицето. Малко да нарушаха крехкото равновесие и щяха да се затъркалят по нанадолнището сред пукот на изпотрошени кости и раздрана плът…
Безкрайното плъзгане най-после свърши, не с катастрофа, а със силен плясък в малката река, която прецапаха за нула време. Сега и други коне препускаха около тях. Илвин пусна изтръпналото й бедро и я плесна разсеяно по дупето.
Иста установи, че вече има известен контрол над тялото си, и изплю смесица от окървавена речна вода и пръст. Какво беше станало с княза-магьосник? Вниманието му явно бе отклонено изцяло от нея. „Засега“. За жалост, заедно с контрола се връщаше и усещането за телесните й функции.
— Май ще повърна — изломоти тя, забила нос в покрития с кървава пяна хълбок на Перо.
За един блажен миг спряха да се движат. Илвин се наведе, хвана я с дългите си ръце и я вдигна така, че да седне в скута му. Със сетни сили Иста уви ръце около слабия му, хлъзгав от пот кръст; гърдите му се надигаха трескаво, гълтайки жадно въздуха. Ленената си риза беше изгубил някъде по пътя заедно с вилата. Устата му беше окървавена. Тъмната му коса висеше рошава около лицето. Живото му тяло гореше от усилието. Но нямаше сериозни рани, увериха я ръцете й след бърза проверка.
Собствената му трепереща ръка се вдигна към лицето й и нежно избърса каквато там ужасна смес от конска кръв, пот и кал го покриваше.
— Скъпа Ис… царина, ранена ли сте?
— Не, кръвта е от бедния ви кон — увери го тя, досетила се, че именно кръвта го е разтревожила. — Само съм пораздрусана малко.
— Малко. Аха. — Веждите му се вдигнаха, а устните му се извиха отново в усмивка.
— Мисля, че ще ми излезат синини по корема от ездата.
— О. — Ръката му, с която я придържаше през корема, потри леко въпросното място, за неин ужас. — Съжалявам.
— Не се извинявайте. Какво ви е на устата? — Вдигна ръка и докосна с пръст устните му.
— Дръжка на копие.
— Ох.
— По-добре е от острието на копие, повярвайте ми. — Потеглиха отново напред. Той хвърли поглед през рамо. Движеха се по черен път, по-скоро пътека, която се нижеше по другия бряг на реката, срещуположно на главния път. Около тях яздеха войници в сиви табарди. — Времето не е подходящо за разходки извън крепостните стени. Джоконската колона, която застигнахме, е една от трите, които се придвижват в момента към замъка според докладите на патрулите ни. Не са забелязани обсадни машини в обозите им обаче. Ще можете ли да се държите за мен, ако препуснем в галоп?