Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Тя извади бутилките от чекмеджето. Едната беше неразпечатана. Видът й даде усещане за сила, за контрол. За обеднелия и злополучен дух неотворената бутилка беше като безценно съкровище, но на практика беше път към разрухата. След напиването й предишната вечер във втората бутилка не беше останало почти нищо.
Мики отиде в кухнята, запали лампата и изля и двете бутилки в мивката. Изпаренията — не от лимоновия аромат, а от алкохола — предизвика у нея желание за пиене, за забрава, за самоунищожение.
След като изхвърли празните бутилки в кофата за боклук, ръцете й се разтрепериха неконтролируемо. Те бяха влажни от водка.
Помириса изпаренията, идващи от дланите й, и хвана пламналото си лице със студените си ръце.
Сети се за брендито, което леля Джен пазеше в кухненския шкаф.
Не!
Тя прекалено добре разбираше, че не брендито е това, което иска, нито водката. Търсеше най-вече извинение, че не е успяла да помогне на Лейлъни, причина да се затвори в себе си, да се оттегли в своята крепост, зад кулите на своя емоционален бастион, където би могла да продължи да живее спокойно в относително комфортна самота и уединение. Брендито би й дало това извинение и би й спестило болката от загрижеността за друг човек.
Когато се върна от кухненския шкаф, където я чакаше брендито, тя отиде при хладилника с надеждата да утоли жаждата си с кока-кола. Но не я мъчеше толкова жажда, колкото глад. Вълчи глад и бунт в стомаха й. Взе си сладка от керамичния мечок, чиято глава беше капак и чието издуто тяло беше буркан. Размисли още малко и занесе мечока на масата.
Чувстваше се като осемгодишно момиче, беше объркана и уплашена като много пъти преди. Търсейки утеха в захарния демон, тя най-напред забеляза чинията зад свещниците, което й се стори странно. Това беше чинията, която беше напълнила със сладки и бе занесла до съседната къща по-рано вечерта. Мадок я беше върнал празна и измита.
Поредната проява на арогантност. Ако Мики не се беше събудила навреме, за да го види как си тръгва, щеше да се сети кой може да е претърсвал чекмеджетата и чантата й, но нямаше да е сигурна. Като остави чинията, Мадок ясно даде да разбере кой е бил неканения гост. Това беше едновременно предизвикателство и заплаха.
Но повече я шокира изчезването на пингвина. Петсантиметровата фигурка от колекцията на мъртвата девойка беше на кухненската маса след малките поставки за свещи. Мадок явно я е видял, като е оставял чинията.
Каквито и подозрения да е имал за отношенията между Лейлъни и Мики и леля Джен, сега те бяха потвърдени след откриването на пингвина.
Неприятното присвиване на стомаха, стягането в гърдите й, виенето на свят, подобни на това при рязко спускане с влакче на ужасите — всички тези усещания я връхлетяха наведнъж, докато тя седеше неподвижно на стола в кухнята.
Глава 47
Поли харесваше повечето хора, с които се запознаваше, лесно се сприятеляваше и нямаше почти никакви врагове. Но когато служителят от бензиностанцията се приближи до нея, усмихна й се угоднически и й каза: „Здрасти, аз се казвам Ърл Бокман, а жена ми е Морийн. Ние сме собственици на това място и сме тук от двайсет години“, тя веднага прецени, че този няма да й хареса.
Беше висок и с приятна външност. От устата му лъхаше на ментова дъвка, беше чист, спретнат и гладко обръснат. С една дума, той притежаваше основните качества, за да направи добро впечатление. И макар леко изкривената усмивка да му придаваше меланхоличен вид, тази усмивка беше класическа, трийсет и два карата.
— Родом съм от Уайоминг — каза Ърл, — но Морийн е от тези краища. А аз живея тук от толкова дълго време, че също се чувствам кореняк. Всички в окръга знаят кои са Ърл и Морийн Бокман. — Изглежда той се стараеше на всяка цена да им внуши своите добри намерения. — Само споменете името ни и всеки ще ви каже, че сме собственици на малката бензиностанция и супермаркет на пресечката на двете федерални шосета. И сигурно ще ви кажат, че Морийн е сладка като праскова и че аз съм най-щастливият съпруг на света.
Той дърдореше невероятната си тирада, а широката усмивка не слизаше от лицето му. Поли беше готова да се обзаложи на десет хиляди долара, че бедната Морийн вече лежи мъртва в магазина, може би удушена от Ърл, пребита или може би маринована и консервирана с пикантен сос.
Вездесъщата усмивка и непрекъснатото бърборене бяха достатъчни Поли да го сложи в личния си списък на хората, на които в никакъв случай не трябва да се доверява. Но имаше и нещо странно в ръчния му часовник. Циферблатът беше черен и празен: нямаше нито цифри, нито стрелки. Сигурно беше от онези неудобни електронни часовници, които изписваха времето само когато натиснеш някакъв бутон. Тя обаче подозираше, че това изобщо не е часовник. От мига, в който се беше появил, Ърл непрекъснато сочеше ръката с празния черен циферблат ту към Кас, ту към Поли. В същото време тайно хвърляше поглед към червената и жълтата светлина при колонките за зареждане. Ако си мислеше, че я е заблудил, излъгал се е. Отначало Поли си помисли, че онова нещо на китката му сигурно е портативен фотоапарат и че той е някакъв перверзник, който тайно снима жените. Но макар че на челото му сякаш беше изписано ПЕРВЕРЗЕН ТИП, тя беше убедена, че още никой не е изобретил фотоапарат, който може да вижда през дамското бельо.