Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Наистина, мисълта за Кастория и Полуксия, суетящи се около двигателя, толкова настойчиво се върти в главата му, че се пита какво му е толкова привлекателното на това. Странно.
Следвана по петите от Стария Жълтьо, Кас се връща на мястото си и докладва, че е изгладила дрехите на Къртис.
Той се връща в банята, за да свали саронга и да се облече. Тъжно му е, времето му, прекарано със сестрите Спълкънфелтър, е към своя край. Заради тяхната безопасност трябва да избяга при първа възможност.
Когато се връща напълно облечен на мястото на втория пилот, слънцето вече почти е залязло и последните червени лъчи образуват тънка дъга на хоризонта на запад. Прилича на притворено око на свиреп гигант, който ги гледа от Космоса. Къртис се настанява на седалката по-удобно, когато дъгата се преобразява от яркочервена в бледопурпурна. Скоро и пурпурното изчезва, сякаш окото се затваря. Но нощта продължава да ги наблюдава.
Ако наоколо има ферми и имения-ранчо, те са построени толкова далеч от шосето, че дори от високата кабина на караваната не могат да се видят, закрити от буйната трева, от дърветата и най-вече от далечното разстояние.
Рядко срещат коли, запътили се на юг. Те прелитат покрай тях с огромна скорост, сякаш бягат от някъде. Още по-малко коли, тръгнали на север, ги задминават, защото Поли непрекъснато държи педала на газта натиснат и само най-големите куражлии могат да я изпреварят, включително и един сребрист шевролет корвет модел 1970, чиито обитатели подсвирват на сестрите от възхищение.
Поради повишения си интерес към ските, парашутизма, криминалетата, родеото, призраците, полтъргайстите, джаза, техниките за оцеляване в негостоприемна среда и резбата върху кост (сред много други неща), близначките са много общителни и приказливи. Еднакво приятно е както да им говориш, така и да ги слушаш.
Къртис обаче проявява най-голям интерес към богатството на техния НЛО фолклор, теориите им за живот в други светове и подозренията им за намеренията на извънземните, които идват на Земята. Опитът му сочи, че човешката раса е единствената, чиито фантазии за това какво има в непознатата вселена, са много по-странни от действителността.
В далечината нещо блести. Не са фаровете на приближаваща ги кола, а по-скоро е неподвижна светлина някъде до шосето.
Пристигат на един кръстопът, на който има комплекс от бензиностанция и супермаркет. Те обаче не са онези лъскави стандартни сгради, каквито могат да се видят из цялата страна, а се помещават в дървена сграда, обслужвана само от двама-трима души.
Във филмите места като това често са обитавани от психари. В подобни безлюдни райони лесно могат да се прикрият и най-ужасните престъпления.
И тъй като движението е маскировка, Къртис иска да продължи да се движи, докато стигнат многолюден град. Близначките обаче предпочитат първо да заредят с гориво.
Поли отбива от шосето върху неасфалтирана площадка пред сградата. Камъчета отскачат от колелата на флийтууда.
Има три колонки: на две от тях се зарежда бензин, а на третата — дизелово гориво. Над тях има навес, който да пази от дъжд и слънце, както при съвременните бензиностанции. По средата между два пилона — червена и жълта светлина, се помещава будката с гишето. Тези колонки са по-високи от нормалните, сигурно са поне два метра. Върху всяка от тях има нещо като стъклена топка.
— Фантастично. Тези са сигурно още от трийсетте години — казва Поли. — Рядко можеш да ги видиш в наши дни. Когато зареждаш гориво, можеш да видиш как то минава през кълбото.
— Защо? — пита Къртис.
Тя свива рамене.
— Просто така работят.
Лек ветрец поклаща светлините на пилоните и те започват да мигат, отразявайки се в сферите на колонките.
Омагьосан от машините, Къртис се пита:
— Те могат ли да предсказват бъдещето или нещо такова?
— Не. Просто е супер да ги гледаш.
— Направили са си труда да монтират тези стъклени топки само защото е супер да ги гледаш? — Той поклаща глава от възхищение към съществата, които превръщат в изкуство дори всекидневните предмети. — Тази планета е чудесна.
Близначките слизат първи — Кс с голяма чанта, преметната през рамо. Двете имат програма, която по прецизност съперничи с военните планове: всичките десет гуми трябва да се огледат с фенерче, маслото и течността в скоростната кутия да се проверят, резервоарът на чистачките трябва да се напълни…
Мисията на Стария Жълтьо е по-прозаична: трябва му тоалетна. И Къртис тръгва с кучето, за да му прави компания.
Застават до стъпалата и се вслушват в шепота на ветреца, който идва от огрените от луната равнини на северозапад. Нощният въздух е изпълнен с някаква миризма, която кара Жълтьо да впрегне сетивата си и да разбере какъв е произходът й.