Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Кас харесваше хората повече от Поли. По време на двайсет и седемте години обаче, през които близначките бяха живели заедно, оптимизмът й беше балансиран от по-разумния подход на Поли към непознатите и съдбата. И наистина, Кас до такава степен беше развила шестото си чувство, че когато Ърл произнесе първото изречение, тя повдигна едва забележимо вежда и сякаш безмълвно изрече: „Внимание, изрод!“ Изражение, което Поли лесно разчете.
Ърл можеше да си бърбори с тях цяла вечност, като в същото време вече открито насочваше странния си часовник към тях. Това изведнъж им напомни за служителите от охраната на летището, които използваха метални детектори, за да проверяват пътниците. Но докато Ърл дърдореше, Кас внимателно огледа колонката с надпис „ДИЗЕЛ“ и когато откри, че съоръжението работи доста странно, тя потърси помощ от сестра си.
Когато Ърл се обърна към колонката, на Поли й се стори, че той е някак озадачен, сякаш и на него това съоръжение му се струва странно. Сбърчил вежди, той се приближи до колонката, сложи ръка върху нея и остана дълбоко замислен. Сякаш по някакъв телепатичен път се опитваше да разкрие механизма на действие на тази машина. Но скоро отново се усмихна широко и весело каза:
— Да ви напълня ли резервоара?
След като му отвърнаха положително, той натисна една ръчка на колонката, извади маркуча от държателя и се обърна към флийтууда. И там той и усмивката му замръзнаха.
След като стана ясно, че собственикът на бензиностанцията не знае откъде да зареди караваната, Кас попита с поглед сестра си: Какво му става на този? Тя взе маркуча от Ърл, като любезно се извини, че много държи на колата и не иска някой случайно да я издраска. Затова предпочита сама да зареди гориво.
Поли отвори капака на резервоара, отвъртя капачката, отстъпи назад и остави сестра си да зареди. През цялото време обаче тя държеше под око Ърл, който, беден, че клиентката му е твърде заета, смело насочваше хитрия уред с форма на часовник към двата прозореца на караваната. Заедно с това поглеждаше циферблата, сякаш разчиташе някакви данни върху него. Това го правеше още по-странен в очите на Поли, защото дори обратните мъже понякога хвърляха похотлив поглед към задника й, а този не го стори нито веднъж.
Можеше да мине и за безобиден хахо, откачил от необятната пустош на Невада и от липсата на достатъчно контакти с хора. Но дори и хаховците, ексцентриците и напълно лудите мъже се заглеждат в задните й части, когато имаха тази възможност. Колкото по-често се взираше в трийсет и два каратовата му усмивка, толкова по-малко й напомняше на клоун или психопат. И толкова повече й приличаше на един от онези динозаври с озъбени челюсти от „Джурасик парк“. Неочаквано си помисли, че никога не е срещала такива като Ърл.
От мрака изникна кучето, което тичаше и беше страшно развълнувано. Насочи се към левия сандал на Поли и го захапа. Поли изруга. Изненадана, Кас повика кучето, а сестра й се опита да освободи крака си, без да нарани животното. Кучето обаче всячески се увърташе и продължаваше енергично да дъвче сандала, без дори да изръмжи. Усмихнатият Ърл Бокман, сметнал, че в суматохата никой не го наблюдава, насочи часовника си към кучето и трескаво се вторачи в циферблата, сякаш електронното устройство можеше да определи дали животното е бясно или не.
В опита си да освободи крака си от Стария Жълтьо, Поли изхлузи сандала си. Кучето веднага избяга с плячката, като се спря при предната врата на караваната, за да се огледа назад и за да захапе по-здраво сандала.
— Тя иска да си играем — каза Кас.
Поли добави:
— Доколкото разбирам, иска да се гоним. Ей там при жълтата и червената светлина, дето приличат на коледни.
И отново маниакалната усмивка на Ърл се стори на близначките доста неуместна.
Маркучът на колонката беше пъхнат в резервоара и бяха необходими поне пет минути, за да се зареди караваната. Ръцете на Кас яха свободни, а Поли беше уверена, че сестра й спокойно би могла да се справи с тип като Ърл Бокман дори непознатият да беше влязъл в книгата на рекордите „Гинес“ за най-много отрязани глави, държани във фризера. Накуцвайки, тя тръгна след Стария Жълтьо и зави зад караваната. Кучето се качи по стъпалата и влезе през отворената врата на флийтууда.