Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Може би в корвета ги чака нещо по-лошо от находката в експлоръра. Тогава той ще запази дистанция и също няма да се приближава. Вместо това, използвайки сетивата на кучето, Къртис се отваря по-пълно за тяхната духовна връзка и поглежда към корвета с неговите очи.
Отначало духовната му сестра, изглежда, не вижда нищо повече от него. Но после само за секунда осветената от луната кола мержелее като мираж. Кола-мечка с вътрешно запалване, корвет от 1970. Изглежда, формата на колата маскира нещо много страховито и ужасно. Кучето примигва един-два пъти, но спортната кола не помръдва и си остава на мястото. Жълтьо обръща глава настрани и в продължение на две-три секунди с крайчеца на окото си, наблюдава това, което Къртис не може да улови: транспортно средство не от тази Земя, по-гладко дори от подобния на акула корвет. Като звяр, роден да се нахвърля с ярост върху акули. Тази машина изглежда толкова могъща, че не може да бъде възприета просто като някакво творение на дизайнери и инженери. За да я опишеш, ти е необходим езикът на военната терминология, защото въпреки нейната гладка повърхност тя прилича на крепост на колела: с компактни подпори, валове, бойници, апарели, аеродинамични кули, умалени и пригодени за превозното средство.
Имайки пред себе си тези разкрития, той не може да стои тук нито секунда повече. По-лошите негодници са пристигнали.
Нервите му са опънати като струни на цигулка, а мрачното му въображение ги опъва още повече, рисувайки бъдещето.
Смъртта е тук. Тя никога не е била толкова пълнокръвна и реална, колкото е в момента, и чака да пирува с кости и плът.
Ловците сигурно подозират, че Къртис се намира в караваната. Разумната съдба и неговата сестра по дух го изведоха от флийтууда и го накараха да завие зад сградата, за да се озове на това осветено от луната убийствено място, без да го забележат. Но няма да остане неразкрит за дълго: може би две минути, с повече късмет три.
В мига, в който се покаже, ще го разпознаят.
Затова изпраща кучето при поли.
Уплашено, но вярно до гроб, то се отдалечава с лек тръс.
Къртис не храни илюзии, че може да оцелее при подобна среща със смъртта. Врагът е твърде близо, той е силен и безпощаден. Едва ли едно малко и беззащитно момче-сирак без майка би могло да го победи.
Но таи все пак някаква надежда, че би могъл да предупреди Кас и Поли, че те биха могли да избягат с кучето и да не ги убият заради него.
Стария Жълтьо изчезва зад ъгъла на сградата. Обичан, познат, приятелски дух, то винаги помни за присъствието на своя Създател — и сигурно той ще му потрябва сега повече от всякога.
Глава 46
Стените на затвора се срутиха, но тя подреди отново камъните около себе си и когато решетките паднаха от прозорците, ги поправи и ги зазида отново.
След този сън на саморъчно изграден затвор — не беше кошмар, но беше страшен, защото тя толкова жизнерадостно отново си изгради килия — Мики се събуди и веднага осъзна, че нещо не е наред.
Животът я беше научил да разпознава от разстояние опасността. И сега дори в съня си усети заплахата в реалния свят. Тази заплаха я накара да се събуди и да излезе от удобния си затвор.
Остана напълно неподвижна на дивана в хола и се ослуша.
В къщата беше тихо като в погребална зала, след като са си тръгнали опечалените.
Макар и да не я чуваше, тя усещаше заплахата. Чувстваше я, както би почувствала промяна в атмосферното налягане преди буря.
Мики се беше разположила на дивана да чете списание, докато чака Лейлъни. Вечерта мина и накрая Дженива се оттегли в стаята си, като заръча да я събуди, щом момичето дойде. След като леля Джен се прибра, тя изчете цялото списание, протегна се и притвори очи колкото да почине, но не и да се унася. Натрупалата се умора от тежкия ден, горещината и нарастващото отчаяние я пратиха право в затвора от нейните сънища.
Тя не отвори очи веднага след като се събуди. И сега още ги държеше затворени, осланяйки се на теорията — толкова позната на децата, но и на някои възрастни — че Торбалан няма да й стори нищо, ако тя не го гледа в очите и с това не признае съществуването му.
В затвора беше разбрала, че да се преструваш на заспал, глупав, наивен, отвеян, безразличен, глух за прелъстителните покани и сляп за обидите винаги е по-умно отколкото открито да се противопоставяш. Забележително е как понякога детството много прилича на затвор. Теорията за очите на Торбалан е еднакво актуална за децата и за затворниците.