Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Когато Поли влезе вътре, сандалът лежеше на пода на дневната, точно под единствената лампа, която беше оставена да свети. В същото време в кухнята кучето скочи върху масичката, проточи врат и захапа кутията с карти за игра. Докато Поли си взимаше сандала, Стария Жълтьо се върна в дневната и разтърси кутията, в резултат на което картите се разпиляха на пода.
Като човек, израснал на село, където кравите, прасетата и кокошките служеха като пример за добро поведение, каквото често липсваше у хората, като акробатка, участвала в струващ милиони долари шоуспектакъл, в който двата слона, четирите шимпанзета, шестте кучета и дори питонът често бяха по-дружелюбни от седемдесет и четирите танцьори, Поли обичаше животните. Затова бързо усети, че кучето се държи доста странно и че иска да й каже нещо. Поради тази причина тя не му се скара и не се зае да подрежда, както би постъпила обикновено, а остави Жълтьо на мира и коленичи на пода.
Половината от картите бяха разпръснати с лицето надолу. Стария Жълтьо започна трескаво да ги придърпва с лапи и сякаш съзнателно извади две карти спатии, две купи и една пика. Избраните карти нямаха никаква последователност, но номерата върху тях криеха някакво значение, защото с помощта на носа и лапите си кучето ги подреди в правилен възходящ ред — тройка пика, четворка спатия, петица купа, шестица спатия, седмица купа — и погледна Поли в очакване.
Кучета-акробати, балансиращи върху плажни топки и ходещи по въжета, кучета, скачащи през огнени обръчи, малки кучета, яздещи по-големи, смешно облечени в рокли кучета, танцуващи на задните си лапи — във Вегас Поли беше виждала обучени кучета да изпълняват впечатляващи трикове, но никога досега не беше срещала четириноги с подобни математически способности. Затова дори когато гледаше как Стария Жълтьо подрежда картите, тя не повярва на очите си и потръпна от странно усещане. След което изрече думите, които Ласи сигурно беше чувала милион пъти до втръсване от устата на Тими:
— Опитваше са да ми кажеш ли нещо, момичето ми?
Без да иска да обижда Ромул, Тарзан и ХАЛ 9000, на Кас й се стори, че уменията за общуване на Ърл Бокман са по-слаби и от тези на дете, отгледано от вълци, осиновено от племе маймуни и по-късно образовано от машини.
Той се държеше странно. Лицевите му изражения рядко отговаряха на това, което казваше. Всеки път, когато усещаше своята неуместност, той прибягваше до познатата вече усмивка на анимационен герой, която явно смяташе за непринудена и приятелска.
Нещо по-лошо, Ърл непрекъснато дърдореше. Всяка пауза в разговора по-дълга от две секунди го изнервяше. Той бързаше да запълни и най-малкото мълчание с първото нещо, което му дойдеше наум. А това се оказа много досадно.
Кас реши, че Морийн, набедената за праскова съпругата Ърл, или е светица, или е тъпа като пън. Никоя жена не би издържала този мъж, освен ако по този начин тя не целеше да пречисти душата си чрез страдание или нямаше нищо в главата си.
Подпряла се на караваната и чакаща резервоарът да се напълни, Кас се почувства като осъдена на смърт затворничка, изправена пред стената за разстрел. Ърл беше като картечница — думите бяха неговите куршуми, а скуката и досадата — начинът на екзекуция.
И какъв беше номерът с този часовник? Не по-ловък в потайните действия, Ърл насочваше устройството към най-различни посоки около тях. Дори коленичи да завърже обувката си, която обаче изобщо не се беше развързала. Очевидно търсеше извинение, за да насочи циферблата към пространството под Флийтууда.
Сигурно страдаше от някаква налудничава обсебеност. Вероятно непрекъснато насочваше часовника си към хора и предмети, също както някои вманиачени луди мият ръцете си по стотици пъти на ден, а други броят през час чорапите в чекмеджетата си или чиниите в кухненските шкафове.
Отначало й се стори жалък, но постепенно я побиха ледени тръпки.
През трите години, докато беше омъжена за Дон Флекбърг — филмов продуцент и по-малък брат на Джулиан — Кас се движеше сред висшите кръгове на холивудското общество, където разбра, че от всички успели актьори, режисьори, продуценти и други хора от филмовия бизнес шест и половина процента бяха луди и добри, четири и половина — нормални и злобни, а останалите осемдесет и девет — луди и злобни. Докато трупаше опит, тя се научи да разпознава най-различни мимики на лицето, жестове на тялото, както и други физически и невербални знаци, които й помагаха безпогрешно да разкрива лудите и перверзниците. Три минути наблюдение й бяха достатъчни, за да разбере, че Ърл Бокман, обикновен бензинджия и продавач, беше по-луд и зъл и от най-богатите и известите членове на филмовото общество.