Черният обелиск (История на една закъсняла младост)
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Апостолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният обелиск (История на една закъсняла младост)». Краткое содержание книги:
— Ах, глупчо такъв! Само взех едно решение.
— Скоро заедно с Едуард ще ни ругаеш, защото все още имаме от евтините купони за ядене.
— Имате ли още?
— Още за месец и половина.
Герда се смее.
— Няма да ругая. Освен това вие сте ги платили почтено на времето.
— Това беше единствената ни успешна борсова сделка. — Гледам Герда, която разтребва чиниите. — Ще ги оставя на Георг — казвам аз. — Няма да идвам вече във „Валхала“.
Герда се обръща. Усмихва се, но очите й не се усмихват.
— Защо няма да идваш? — пита тя.
— Не зная. Така ми се струва. Но може би все пак ще идвам.
— Разбира се, че ще идваш! Защо да не идваш? Отдолу глухо звучи електрическото пиано. Ставам и отивам до прозореца.
— Колко бързо измина тази година.
— Да — отвръща Герда и се обляга на мене. — Винаги става така — шепне тя. — Щом някой харесва някого, той ще бъде непременно такъв като тебе, който не му подхожда. — Тя ме отблъсква. — Сега си върви… Върви при твоята неземна любов… Какво разбираш ти от жени0 — Нищо.
Тя се усмихва.
— И занапред не се опитвай да разбираш, моето момче. Ще бъде по-добре! А сега си върви! Ето, вземи това.
Герда изважда една монета и ми я дава.
— Какво е това? — питам я.
— Човек, който пренася хората през вода. Той носи щастие.
— На тебе донесъл ли ти е щастие?
— Щастие? — отвръща Герда. — Може би цял куп. А сега си върви.
Тя ме избутва навън и затваря вратата след мене. Слизам по стълбите. На двора ме срещат две циганки.
Те участвуват сега в програмата на кръчмата. Атлетките отдавна ги няма.
— Бъдещето, млади господине? — пита по-младата циганка. Тя мирише на чесън и лук.
— Не — казвам аз. — Днес не.
При Карл Брил владее голямо напрежение. Цял куп пари лежат на масата; трябва да са билиони. Противникът е мъж с глава на тюлен и много малки ръце. Той току-що е опитал гвоздея в стената и се връща.
— Още двеста милиарда — заявява той с ясен глас.
— Прието — отвръща Карл Брил. Противниците залагат кинтите.
— Още някой? — пита Карл.
Никой не се обажда. За всички залогът е много висок. По лицето на Карл са избили бисерни капки пот, но той е сигурен. Залаганията са четиридесет към шестдесет за него. Той е позволил на тюлена да удари леко с чука още веднъж гвоздея за последен път; за това залогът от петдесет към петдесет е определен за него в четиридесет към шестдесет.
— Ще изсвирите ли „Вечерната песен на славея“? — пита ме Карл.
Сядам при пианото. Малко след това се появява госпожа Бекман с червеното като сьомга кимоно. Тя няма вид на статуя, както обикновено; изпъкналите й като планина гърди се вълнуват сякаш под тях бучи земетресение, очите й също не са като друг път. Тя не поглежда Карл Брил.
— Клара — казва Карл. — Ти познаваш господата, освен господин Швайцер. — Той прави елегантен жест:
— Господин Швайцер…
Тюленът се покланя с учудено и малко загрижено изражение на лицето. Той поглежда изпод вежди към парите, а след това към кубическата Брунхилда. Гвоздеят е обвит с памук и Клара заема съответното положение. Аз изсвирвам двойните трели и прекъсвам. Всичко притихва.
Госпожа Бекман стои спокойно и съсредоточено. След това на два пъти през тялото й преминава някаква тръпка. Тя изведнъж стрелва с див поглед Карл Брил.
— Съжалявам! — процежда през зъби тя. — Невъзможно.
Госпожа Бекман се отстранява от стената и напуска работилницата.
— Клара! — вика Карл.
Тя не отговаря. Тюленът избухва в мазен, продължителен смях и започва да прибира парите. Гуляйджиите са като поразени от гръм. Карл Брил стене, втурва се към гвоздея и се връща.
— Един момент! — казва той на тюлена. — Един момент, ние още не сме свършили! Обзаложихме се за три опита. Състояха се обаче само два!
— Три.
— Не може да преценявате така! Вие сте нов в тази област. Опитите бяха два!
От главата на Карл сега тече вода. Гуляйджиите отново намират общ език.
— Два бяха — потвърждават те.
Възниква спор. Аз не давам ухо. Чувствувам се, като че съм на някоя чужда планета. Това е едно мимолетно, силно и ужасно чувство и аз се радвам, когато отново мога да следя гласовете. Тюленът използува положението; той иска да признае третия опит, ако се измени съотношението — тридесет към седемдесет за тюлена. Плувнал в пот, Карл се съгласява на всичко. Доколкото виждам, той е заложил половината работилница, включително машината за бързо поставяне на подметки.
— Елате! — шепне ми той. — Елате горе с мене! Трябва да я разубедим. Тя го направи нарочно.
Изкачваме стълбата; госпожа Бекман очаква Карл. Тя лежи на леглото в кимоното си с феникса — възбудена, чудно хубава за някого, който обича дебели жени, и готова за борба.