Черният обелиск (История на една закъсняла младост)
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Апостолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният обелиск (История на една закъсняла младост)». Краткое содержание книги:
— Всичко узнах — казва той. — Лъжите не помагат.
Жена ми призна. Тя е купила от вас надгробен камък.
— Не го е платила. Забравете го. Сега вече нямате нужда от него.
— Тя го е купила — заявява заплашително фелдфебелът. — Има свидетели. Не се опитвайте да се отмятате. Купила ли го е: да или не?
Георг ме поглежда.
— Е добре. Вашата жена наистина се осведоми, без да купи.
— Купила ли го е: да или не? — пита грубо Кнопф.
— Понеже се познаваме отдавна, можете да го вземете, ако искате, господин Кнопф — казва Георг, за да успокои стареца.
— Значи да. Потвърдете ми писмено това.
Ние пак се споглеждаме. Старият пенсиониран воин бързо се е изучил. Той иска да ни изиграе.
— Защо писмено? — питам аз. — Платете камъка и той ще бъде ваш.
— Мълчете, измамник такъв! — сопва ми се Кнопф. — Писмено! — казва дрезгаво той. — Осем милиарда! Много скъпо! За парче камък!
— Ако искате да го получите, трябва веднага да го платите — отвръщам аз.
Кнопф се бори юнашки. Едва след десет минути е победен. Изважда осем милиарда от парите, които е взел от жените, и плаща.
— Сега, писмено! — мърмори той.
Даваме му писмено потвърждение. През прозореца виждам, че жените от семейството му стоят на вратата. Те поглеждат плахо насам и правят знаци. Кнопф е задигнал от тях и последния жалък милион. В това време той получава разписката си.
— Така — обръща се старецът към Георг. — А сега какво ще платите за камъка? Продавам ви го!
— Осем милиарда.
— Какво? Шарлатанин такъв! Осем милиарда ви платих аз. Къде е инфлацията?
— Инфлацията е тук. Камъкът днес струва осем и половина милиарда. Плащам ви осем милиарда като покупна цена, половин милиард трябва да спечелим от продажната цена.
— Какво? Лихварин такъв! Ами аз? Къде остава моята печалба? Слагате я в джоба си, нали?
— Господин Кнопф — обаждам се аз. — Ако купите един велосипед и след час по препродадете, няма да получите обратно цялата покупна цена. Нали знаете, има търговия на дребно, търговия на едро, и купувачи; на това почива нашата икономика.
— Икономиката може да ми оближе дирника! — заявява прямият фелдфебел. — Един купен велосипед е употребяван велосипед, ако и да не се е движил. Моят надгробен камък обаче е нов.
— Теоретически и той е употребяван — настоявам аз.
— Тъй да се каже, в стопански смисъл. Освен това не може да искате ние да губим от надгробния камък, само за щото сте останал жив.
— Това е мошеничество! Нищо друго, освен мошеничество!
— Задръжте си надгробния камък — съветва го Георг.
— Това е прекрасна материална ценност. Някога може да ви потрябва. Никое семейство не е безсмъртно.
— Ще го продам на вашите конкурента На Холман и Клоц, ако не дадете веднага десет милиарда за него. Вдигам слушалката на телефона.
— Заповядайте, ние ще ви улесним. Обадете се, моля. Номер 624.
Кнопф се разколебава и махва отрицателно с ръка.
— И те са такива шарлатани като вас! Какво ще струва камъкът утре?
— Може би един милиард повече. Може би два или три милиарда повече.
— А след една седмица?
— Господин Кнопф — обажда се Георг. — Ако знаехме предварително курса на долара, нямаше да седим тук и да правим пазарлък с вас за надгробни камъни.
— Твърде е възможно след един месец да станете билионер — заявявам аз.
Кнопф се замисля върху думите ми.
— Задържам камъка, — мърмори той след това. — Жалко, че вече го платих.
— Ние във всяко време ще го купим пак.
— Ще ли ви се! Аз не мисля да го продавам без печалба! Задържам го за спекула. Сложете го на хубаво място. — Кнопф гледа загрижено от прозореца. — Може би ще вали.
— Надгробните камъни изтрайват на дъжд.
— Глупости! Тогава не са вече нови! Аз искам моят камък да бъде поставен под навеса. Върху слама.
— Защо не го поставите във вашето жилище? — пита Георг. — Там ще е запазен през зимата и от студ.
— Вие да не сте се побъркал?
— Ни най-малко. Има много високоуважавани хора, които държат дори ковчега си в своето жилище. Най-вече светци, а също италианци от Южна Италия. Мнозина даже го използуват години наред като легло. Вилке горе спи винаги в своя великански ковчег, когато е пил толкова много, че не може да си отиде в къщи.
— Не може! — решава Кнопф. — Жените! Камъкът остава тук. Прекрасно! Вие сте отговорни! Застраховайте го! На ваши разноски!
До гуша ми дойде от този фелдфебелски тон.
— Какво би станало, ако всяка сутрин държите по едно словесно на вашия надгробен камък? — питам аз. — Дали политурата е първокласна, дали е застанал точно във фронт и тил, дали цокълът му е прибран като корем, дали храстите наоколо стоят мирно, и ако настоявате, господин Хайнрих Крол би могъл всяка сутрин в униформа да ви рапортува, че вашият надгробен камък се е строил. На Хайнрих това сигурно би му доставило удоволствие.