Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че вината за нея е моя — прошепна той. — Но стореното ще поправя…
— Мислиш ли, че Първият закон на Ювенс е просто каприз от негова страна? Мислиш ли, че той ще крие нещо на края на света, ако то е безопасно? Това нещо е… то е зло!
— Зло, казваш? — изсумтя презрително Баяз. — Дума, с която плашат малките деца. Дума, с която невежите наричат онези, които мислят различно от тях. Мислех, че сме надраснали тези глупости още преди векове.
— Ами рисковете…
— Решението ми е окончателно. — Гласът на Баяз прозвуча остро като добре наточена стомана. — Обмислях го дълги години. Каза каквото имаше да казваш, Закаръс, но все още нямам друг избор. Ако искаш, опитай да ме спреш. Ако ли не, отдръпни се от пътя ми.
— Явно нищо не се е променило. — Възрастният извърна потрепващите си очи към Феро и птиците му сториха същото. — Ами ти, жено с дяволска кръв? Знаеш ли какво ще те накара той да докоснеш? Осъзнаваш ли какво ще иска от теб да носиш? Имаш ли и най-бегла представа за опасностите, които те чакат?
Малка птичка хвръкна от рамото му и започна да кръжи и писука над главата на Феро.
— Най-добре бягай и не поглеждай назад! За всички ви се отнася!
Устните на Феро се извиха в презрителна усмивка. Тя замахна рязко и шляпна птичката във въздуха. Пернатото падна на земята и заподскача с писукане между труповете. Останалите птици отвърнаха с гневни крясъци и врякане, но Феро не им обърна внимание.
— Не ме познаваш, глупаво старче с мазна брада. Не се преструвай, че ме разбираш, че знаеш какво знам аз и какво ми е обещано. Защо да приемам думата на един лъжец пред тази на друг? Взимай си птиците и си гледай твоята работа, така няма да си имаш неприятности с мен. Всичко останало са празни приказки.
Закаръс и птиците му примигнаха. Той се намръщи, отвори уста и понечи да каже нещо, но се отказа, когато Феро се метна на седлото и смушка коня си напред. Тя чу тропота на копита зад гърба си, когато останалите я последваха. Чу пляскането на юздите на Кай и гласа на Баяз:
— Вслушвай се в гласа на птиците в небето, рибата във водата и зверовете по земята и ще чуеш, че с Калул е свършено. Че ядачите му са станали на прах, а грешките от миналото са погребани точно както трябваше да стане преди много години.
— Надявам се, но се опасявам, че новините няма да са добри. — Феро погледна през рамо и видя двамата магуси да разменят последен поглед. — Грешките от миналото не се погребват така лесно. Много се надявам да се провалиш, Баяз.
— Огледай се наоколо, стари приятелю. — Първия магус се усмихна, докато се качваше на коня си. — Никоя от надеждите ти не се е изпълнила.
Групата потегли мълчаливо между труповете, покрай падналата колона и навлезе в мъртвата земя. Запъти се към останките от миналото. Към Олкъс.
Под смраченото небе.
Въпрос на време
До архилектор Сълт,
Глава на Инквизицията на Негово величество
Ваше Високопреосвещенство,
Вече шест седмици удържаме гуркулите. Всяка сутрин под убийствения огън на арбалетите ни те изсипват пръст и камъни в рова, а всяка нощ ние спускаме работници от стената, които да го прокопават наново. Но независимо от усилията ни те най-после успяха да запълнят рова на две места. Сега ежедневно щурмуват през тези насипи, опират стълби и опитват да се изкатерят по стената. Понякога дори успяват да стигнат до върха, но биват моментално и безмилостно отблъснати.
Междувременно обстрелът на катапултите им продължава и няколко участъка от стената ни са сериозно отслабени. Същите бяха подсилени, но очаквам съвсем скоро гуркулите да осъществят ефективен пробив. В случай че пробият и проникнат в покрайнините на града, съм заповядал изграждането на барикади зад стената, които да ги задържат. Защитата ни е подложена на тежко изпитание, но никой дори не помисля за отстъпление. Ще се бием докрай.