Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— В днешно време скъпоценностите са лукс, а от оръжие всеки има нужда. И къде е сега младият ти император?
— Вече е на път. Нямаше време дори да изгори мъртвите. Отива на изток, иска да обсади Дармиум и да обеси ненормалника Кабриън на градската стена. После може би най-после ще имаме мир.
Баяз изсумтя тъжно.
— Помниш ли въобще какво е да има мир?
— Ще се учудиш какви неща помня. — Изпъкналите очи на Закаръс се вторачиха в Баяз. — Но кажи как са нещата по широкия свят? Как е Юлвей?
— Наблюдава както винаги.
— Ами другият ни брат, черната овца в семейството, великият пророк Калул, как е той?
Лицето на Баяз се смръщи.
— Силата му расте. Готви се за действие. Усеща, че е ударил неговият час.
— И ти, разбира се, смяташ да го спреш, така ли?
— А какво да направя?
— Хм. Калул е в Юга, така последно чух, а ти си тръгнал на запад. Да не си се загубил, братко? Тук няма нищо освен останки и руини от миналото.
— В миналото има скрита мощ.
— Мощ? Ха! Не си се променил. И в странна компания се движиш, братко Баяз. Разбира се, познавам младия Малакус Кай. Как е, разказвачо на истории? — провикна се той към чирака. — Как са нещата, приказливецо? Добре ли се отнася с теб моят брат?
— Достатъчно добре. — Кай дори не помръдна, седеше прегърбен на капрата.
— Достатъчно добре? Само това ли? Явно поне си се научил да си държиш езика зад зъбите. Как успяваш да го накараш да мълчи, Баяз? Аз така и не сполучих.
— На мен почти не ми се налага да го карам. — Баяз погледна намръщено към Кай.
— Така значи. Какво казваше Ювенс? Най-важните уроци човек научава сам. — Закаръс извърна изпъкналите си очи към Феро и птиците като една направиха същото. — Странен екземпляр е това.
— Тя има кръвта.
— Остава ти някой, който може да говори с духовете обаче.
— Той може — Баяз кимна към Деветопръстия.
До момента големият бял просто си чоплеше нещо по седлото, но сега вдигна озадачен поглед.
— Той ли? — Закаръс се намръщи.
Много гняв в този поглед, помисли си Феро, но също тъга, че и донякъде страх. Птиците, накацали по раменете, главата и върха на жезъла му, се надигнаха, запляскаха с криле и нададоха вик.
— Чуй ме, братко, преди да е станало прекалено късно. Откажи се от тази глупост. Аз ще застана до теб срещу Калул. Ще се изправя редом с теб и Юлвей. Тримата заедно като едно време, както в Старите времена, когато се изправихме срещу Създателя. Магус отново ще бъдат обединени. Аз ще ти помогна.
Настъпи протяжно мълчание и бръчките по лицето на Баяз се вдълбаха още повече.
— Ще ми помогнеш значи? Да беше предоставил тази си помощ навремето след падането на Създателя, когато те молех за нея. Тогава можехме да изкореним лудостта на Калул, преди да е пуснала корените си толкова надълбоко. Сега целият Юг гъмжи от ядачи. Разиграват си коня както поискат, потъпкват с открито презрение думата на нашия господар! Мисля, че ние тримата няма да сме достатъчни. И тогава какво? Ти ли ще подлъжеш Коунийл да остави книгите си и да дойде с нас? Ти ли ще откриеш под кой камък насред огромния Кръг на света се е сврял Леру? Ще върнеш ли Карно от другата страна на необятния океан? Ще върнеш ли Анселми и Счупения зъб от земята на мъртвите? Магус пак ще бъдат обединени, а? — устните на Баяз се извиха в презрителна гримаса. — Това време отмина, братко. Много отдавна то отплава като кораб, който никога няма да се завърне и на който ние не се качихме!
— Разбирам! — изсъска Закаръс и кървясалите му очи изхвръкнаха още повече. — А когато откриеш онова, което търсиш, тогава какво? Сериозно ли мислиш, че ще можеш да го контролираш? Дръзваш ли дори да мислиш, че ще постигнеш онова, което Глъстрод, Канедиас, и самият Ювенс не успяха?
— Техните грешки ме правят по-мъдър.
— Не мисля така! Ще накажеш едно зло с още по-голяма злина!
Тънките устни и изпъкналите скули на Баяз бяха неподвижни. В застиналото му изражение нямаше тъга, нямаше страх, само гняв.
— Не аз започнах тази война, братко! Аз ли наруших Втория закон? Аз ли поробих половината Юг от суета и себичност?
— Не, но ние всички имаме пръст в тази работа, а ти най-вече. Странно как аз си спомням неща, които на теб ти убягват. Като това например как се карахте двамата с Калул. Като това, което накара Ювенс да ви раздели. И как ти отиде при Създателя да го убеждаваш да сподели тайните си с теб. — Закаръс се изсмя и птиците се присъединиха с крякане към гръмкия му дрезгав кикот. — Смея да твърдя обаче, че той въобще не смяташе да споделя дъщеря си с теб, а, Баяз? Дъщерята на Създателя? Толомей? Има ли за нея място в спомените ти?
Очите на Баяз проблеснаха с ледена студенина.